Първото Златно момче

Той игра четири пъти за Аржентина, но вкара 8 гола. Нарекоха го Филтърът

Sportinglife
Sportinglife 10:30 ч., 18 Авг 2017
0
2056

Никой не разбра точно какво му стана на Норберто в онази сутрин. Но трябваше бързо да се решава кой да играе като централен нападател на Аржентина.

Норберто Еухенио Черо, звездата на Бока Хуниорс, отказа да излезе на терена срещу Мексико във втория мач от световното.

Решението бе едно - Филтърът от Парко Патрисиос, едно дясно крило на Уракан, ставаше централен нападател.

Така се раждат легендите. Гилермо Антонио Стабиле, изгледал първия мач с Франция от пейката на резервите, завърза обувките си и сложи екипа на страната.

Стабиле не се представи лошо в онзи ден - вкара три гола, а Аржентина сгази мексиканците с 6:3. В родината обаче новините стигат бавно - все пак говорим за 1930-а, за първото световно първенство по футбол.

И когато се разбира, че Филтърът, както е наричан из стадионите на Буенос Айрес Стабиле, е вкарал 7 гола по пътя към финала, то вече е време за него. По това време вече се е разчуло и, че Черо не е играл срещу Мексико, защото е получил паник атака преди мача.

Надеждата на нацията има ново име - Стабиле.

Той вкарва и на финала. На почивката Аржентина води с 2:1 срещу Уругвай с второто попадение от Филтъра. Наричат го така, защото притежава ужасното (за съперника) умение да се процежда между най-плътната защита и да мушка топката в мрежата.

Прави го 102 пъти в 118 мача за Уракан, а на Мондиал 1930 се разписва 8 пъти в 4 двубоя. Вкарва във всеки мач, в който играе, средно по два на среща.

Както е известно на хората с богата култура по футболна история, Уругвай обръща онзи финал. 4:2. В Буенос Айрес няма празненства.

Всичко си тръгва постарому, само дето Стабиле е наричан Златно момче, защото е спечелил наградата за голмайстор №1 на световното.

Но той се качва на кораб и заминава да си търси щастието в Европа и никога повече не играе за Аржентина. Остава си с 23 попадения в 31 мача с националния екип, а и като първи голмайстор на световно първенство в историята.

Преди головете на мондиала, Стабиле прави Уракан шампион два пъти за 9 години в клуба.

Зад Океана кариерата му също е солидна и успешна. В Италия носи екипа на Дженоа, а после и на Наполи. Генуезците не успяват да стигнат славата си от 20-те години, а неаполитанците са съвсем средняшки тим.

Годините са трудни, парите - малко, но любовта на хората на Юг е безгранична.

Градът се свързва кръвно с аржентинския футбол от момента, в който Гилермо облича фланелката през 1935-а, макар и само за един сезон. Знаем кой разпалва наново тази тлееща любов 50-ина години по-късно в Неапол...

Кариерата на Стабиле завършва в Париж, където е играещ треньор на Ред Стар и го вкарва от втора в първа дивизия през 1939-а.

След това се връща у дома, за да избяга от войната, но и с ясната идея да стане треньор и да покаже наученото от Европа на хората в Аржентина.

Позабравили са го, неговите геройски 4 мача на световното са някъде назад във времето, а тогава няма интернет и телевизионни предавания на мачове. Хората се възхищават на това, което е пред очите и сетивата им. А Стабиле е бил далеч зад Океана цяло десетилетие.

Новото начало е в Уракан, където е завършила авантюрата като играч на родна земя. Веднага си проличава, че има око за футболисти, а и е видял методи на тренировки, които са непознати в Аржентина.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията