Той можеше да е Император на футбола. Но избра фавелата и кокаина

Историята на Адриано - най-големият провален талант на Бразилия

Sportinglife
Sportinglife 17:00 ч., 29 Авг 2017
0
26149

Историята започва на някое от прашните парчета земя, които с голямо усилие на въображението можете са наречете "игрище".

На някои врати има дори мрежи... Разкъсани от шутове, стари, по-скоро седящи там за по-реалистична визуализация.

Всички парчета прашна земя, върху които децата ритат топка в една от най-прочутите фавели на Рио де Жанейро - Вила Крузейро, са заградени с бетонни стени.

Не огради, а стени. За да не удари случаен куршум някое от босите и голи хлапета, преследващи поредния гол.

Адриано Лейте Рибейро за първи път стреля в мрежата на някое от тези "игрища". Трябва да е било в средата на 80-те, когато е бил на 3-4.

Роден е в символната за Бразилия 1982-ра, когато Зико, Сократес, Фалкао и останалите плениха света и умряха безкрайно красиво на световното.

Адриано слуша за Зико от първия миг, който изобщо помни. Идолът на Фламенго, който пък е отборът, в който са влюбени 90 процента от хората във Вила Крузейро, се превръща и в негов кумир.

На 16 го взимат в първия тим на същия Фламенго, облича червеното и черното, което така или иначе носи върху душата си от дете. След два сезона грандовете на Европа точат зъби, защото огромният тип с невероятна крачка, удивителен усет да направи защитника смешен с две движения и левачка от друга планета, просто е твърде добър да остане в Бразилия.

Интер го привлича през 2001-ва, току-що навършил 19. Както историята по-късно ще констатира - съвсем не готов за Европа и всичко, което го чака там.

Интер обаче не бе взел грамадния нападател, за да го пуска като титуляр. Наем в Парма, наем във Фиорентина, но в същото време и първи срещи с готините партита, намигащите италиански момичета и кокаина.

Гледа по телевизията световното през 2002-ра, празнува няколко дни и нощи титлата и решава: Аз ще стана по-добър от Роналдо и ще донеса следващата световна купа в Бразилия!

Двамата - Феномена и този, когото в Италия вече наричат Императора, рядко успяват заедно да играят за селесао. Когато го правят, ефектът е опустошителен за съперника.

Прякорът идва по любопитен начин на Апенините.

Адриан е един от петимата "добри императори" на древен Рим. Управлявал за хората, не пестял за забавленията им. На италиански името му се произнася Адриано, както и това на нападателя. И понеже той също не пести за приятелите си и купоните, има широки пръсти и добра душа, а на терена е господар на положението, ето ти прякор - Император Адриано.

Embed from Getty Images

През 2004-а Бразилия печели Копа Америка основно заради него. На финала срещу Аржентина нещата са зле, отборът губи в резултата и не се вижда как ще промени това. Адриано забива изравнителен гол в последните секунди. При дузпите Бразилия се къпе в слава.

Нападателят е герой, а партито е отново тридневно.

Горе-долу по това време, у дома демоните (под формата на приятели) от детството се връщат.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията