Арсенал отключи „Кутията на Пандора“ и даде път на посредствеността

Вълна от недоволство сред фенове и играчи заля Арсенал и той дълго ще се възстановява от това наводнение

Лорияна Шушкова
Лорияна Шушкова 17:20 ч., 30 Авг 2017
0
4133

Катастрофалното представяне на Арсенал в първите три срещи от сезона отключи „Кутията на Пандора“.

Тя се отвори и от нея излезе недоволство, безхарактерност, липса на мотивация и посредственост.

За разлика от мита обаче, от кутията започва да се изпарява дори и надеждата.

Вълна от недоволство сред фенове и играчи сякаш заля Арсенал и по всичко изглежда, че той дълго ще се възстановява от това наводнение.

Какви обаче са причините за това?

Мениджърът Арсен Венгер, който вече 21 години е начело на тима, загуби съблекалнята. Загуби и феновете.

Загуби някъде и славното име на „топчиите“, които вече едва си спомнят за някогашното величие. Загуби уважението на противниците.

Беше време, когато съперниците виждаха в лицето на Арсенал борбеност и сила, докато сега в очите им се чете само съжаление и насмешка.

Французинът загуби съблекалнята, както започва да губи и разсъдъка си. По всичко личи, че не може да се справи с мотивацията на играчите.

Те доказват това на терена. Ръководството на лондонския тим обаче за пореден път се противопоставя на общоприетото. Докато голяма част от феновете се бунтуват срещу новия двугодишен договор на наставника, ръководството сякаш е готово да напише историята, като изпразни съблекалнята за сметка на треньора.

Славното потъване на отбора от величие към средняк принуждава играчите да бъдат разпродавани на преки конкуренти и (или вече дори не чак толкова преки), а набелязаните играчи бягат сякаш дявол от тамян.

Най-големите съперници на Арсенал се радват на разпродажбата и примамват с пари, трофеи и обещания. А колко му трябва на един футболист, който с години се лута в подножието на третото място?

Санчес, Окслейд-Чембърлейн, Мустафи и дори Йозил се оглеждат за спасителни лодки на Острова и извън него, с имена Манчестър Сити, Ливърпул, Интер...

Кой обаче ще остане в потъващия кораб?

Кой е готов все още с гордост да носи червено-бялата фланелка и да се бори за по-светлото бъдеще на отбора?

Кой няма да се поддаде на изкушението, а ще предпочете обичта на феновете и ще заиграе в името на тима, а не на самия себе си?

Отговор на тези въпроси все още няма.

Но едно е сигурно – Арсенал има нужда от играчи, които осъзнават каква чест е да носиш този екип и такива, които са готови да дадат 101 процента от себе си на терена в името на отбора.

Дали капакът на кутията ще се затвори и ще задържи надеждата вътре – това предстои да разберем.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията