Колко му трябва на човек, за да помечтае?

Емоциите в лудата победа над Швеция и колко малко му трябва на човек да е щастлив

Лорияна Шушкова
Лорияна Шушкова 14:30 ч., 02 Сеп 2017
0
1196

Излизаме на стадиона, а играчите все още ги няма.

Нещото, което виждаме, е армия от шведи, платили луди пари, за да гледат националния си отбор на хиляди километри от вкъщи. Армия, която не пропусна нито един момент да покаже на своите, че е зад тях.

От другата страна виждаме българи, обезверени и не толкова много по трибуните, колкото ни се иска. Те обаче все пак са там. Въпреки трудноите времена за националния отбор на България.

Там са въпреки постоянните разочарования. Там, надяващи се на чудо, което да свали половинвековното проклятие над тима ни в мачовете срещу Швеция.

Първите минути са изненадващо добри за нашите, но ние сме свикнали да не се радваме прекалено рано.  Идва 12-ата минута, на пръв поглед като всички изминали преди това. Но се оказва, че има малка разлика – разлика с името Георги Миланов. Той напредва отляво, отправя страхотно центриране към Станислав Манолев, който с глава отбелязва за 1:0.

Толкова малко е нужно на българската публика, за да изреве в недоумение, че най-накрая вкарваме на тази пуста Швеция.

Четири минути по-късно, съдията отсъжда дузпа в полза на противника. И да, само толкова е нужно на българската публика отново да загуби вяра.

Емил Форсберг застава зад бялата точка, а пред него е Пламен Илиев. Всички затаяват дъх, казвайки си „Пак ли?“. Форсберг шутира и... Илиев с прекрасно спасяване оставя устите на всички зейнали.

Надежите на публиката се възвръщат, но типично по български, никой не очаква този резултат да се запази. И с право.

Две минути след това националният ни селекционер е изгонен от скамейката заради протести. А десет по-късно следва корнер, удар с глава и ответен гол на Швеция, който възбужда и без това шумната им публика. За разлика от друг път обаче, нещо на терена е различно.

Нашите момчета не се отказват. Това сякаш още повече ги жегва и не забавят темпото, въпреки натиска на шведите.

Минават една.. две.. три минути и невероятното се случва. България вкарва за 2:1 срещу Швеция. Георги Костадинов вкарва втория гол за нашите с глава.

„Лъвовете“ не само вкараха на шведите, те го направиха два пъти, за първи път от 37 години насам.

Каква е ситуацията в групата?

Франция води с 16 т. в нашата група А, Швеция има 13, България е с 12, Холандия - с 10. Останалите са извън играта.

Първият се класира директно за Мондиал 2018, вторият отива на бараж (освен най-слабият втори от деветте групи).

В неделя от 21,45 ч гостуваме на Холандия, а Швеция отива в Беларус.

До края приемаме Франция и имаме визита в Люксембург. Ако сме втори, почти сигурно е, че ще сме сред осемте в плейофа.

Това са сметките.

Важното е, че сме още в тях, на което бяхме отвикнали.

Изтичат последните минути на първото полувреме, а хората си мислят „Задръжте, момчета. Не им давайте преднина“.

Защо обаче веднъж българското сърце да е спокойно, след като може да трепери до последния съдийски сигнал? Секунда невнимание на нашите и резултатът отново е изравнен. Край на първото полувреме.

Стартира втората част. По всичко личи, че шведите са се взели в ръце и започват да натискат. На няколко пъти са на крачка от това да вземат преднината, но блестящото представяне на Пламен Илиев не им оставя този шанс.

И така, докато не идва 79-ата минута. Топката попада на крака на Ивайло Чочев и той от 20 метра забива третия гол във вратата на Робин Олсен.

Публиката изригва и тотално заглушава вече все по-скромните опити на противниковата агитка за подкрепа.

Остават десет минути докрая. Десет минути, в които нашите показват самочувствие, идея и спокойствие. Показват, че могат да играят като едно цяло.

Край на мача.

България победи Швеция за първи път от 50 години и заяви: „Стига толкова!“

А тези, които изглеждаха обезверени в началото, някак невярващи в чудото, може и да започнат да мечтаят.

Защо не?

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията