Денят, в който футболът върна знамето на хората

Всъщност, идеята е на полузащитника Хосеан де ла Ос Уранга.

В този ден той знае, че травмата му е твърде сериозна, за да е в състава. Но е наясно и с друго - целият град ще е на стадиона. Цялата област ще гледа. Цялата страна ще слуша и следи.

И в главата му се появяват два основоположни въпроса, които - без дори Уранга да го подозира тогава - ще променят историята не само на футбола в Страната на баските.

Кой да ушие Икуриня и как да го вкара на стадиона?

На 5 декември 1976-а в Сан Себастиан е дербито на баските. Реал Сосиедад приема Атлетик Билбао, като двата отбора, освен съперници, са и сред най-силните в страната. Голям мач.

В съставите им има невероятни играчи като Луис Арконада, Хулио Олаисола, Хесус Сатрустеги, Хосе Игнасио Мадариага, Чечу Рохо и Анхел Вияр. На вратата на гостите е и прословутият и митичен още докато играе вратар Хосе Анхел Ирибар (долу), наричан просто Чопо (Популярният, Народният).

Но идеята е на Уранга. Самият той го признава години по-късно, когато влиза в затвора... Но затова - има време.

Дербито идва във времена, в които баските се опитват да си дадат кураж, че свободата, демокрацията са близо. Франко си е отишъл година по-рано, но повечето от Франкистките забрани, засягащи тази горда провинция (според самите тях - държава), остават.

Не може да се говори на баски диалект. Незаконно е, грози те затвор. Притежанието и показването на публични места на Икуриня също е отвъд закона.

Икуриня е флагът на баските. Той символизира обединението на всички народи от земите на север - Вискания, Ирун, Навара... В края на 19-и век двама от първите заклети националисти - баски, братята Луис и Сабино Арана, измислят флага.

Подобно на Юниън Джак, който вплита в себе си британските общности, те търсят символ на единението.

Икуриня е извън закона. От края на войната, до смъртта на Франко и отвъд. Ненавистта на генерала към баски и каталунци е съвсем открита, подчинена изцяло на идеята му за обединена и еднонационална Испания.

На Уранга му хрумва идея. Време е за политически акт, когато цялата страна гледа. И натоварва сестра си Ан Мирен да ушие флага. Не и казва защо... Тя и не пита. Брат и е доста луд.

Години по-късно полузащитникът обяснява:

"Първо мислех да го заровя в терена и да го извадя в деня на мача, но там щеше да има твърде много хора. Полицията в онези времена бе навсякъде, дебнеше за всичко. След това просто го пъхнах в сака с екипировката, въпреки че нямаше да играя и отидох с колата си до стадиона."

Край старата "Аточа" (долу), където Реал Сосиедад играе тогава, е пълно с униформени. Схлупеният стадион прилича на бункер - времената са размирни, баските са постоянно като буре с барут, а ЕТА, терористичната организация на региона, не си губи времето и е доста активна и популярна.

Колата на Уранга е претърсена, но за негов късмет полицаите не гледат в сака с емблемата на Реал Сосиедад. Ако са знаели, че той не е в групата, със сигурност биха се осъмнили защо, по дяволите, изобщо му е този сак.

Знамето е в съблекалнята на Реал, но капитанът Ирачо Кортабариа Абаратеги решава да обмисли всичко добре. Той казва на бащата на плана: "Отивам при Ирибар. Ако и те се съгласят, правим го".

И Кортабариа влиза в съблекалнята на гостите, където го посреща капитанът на Атлетик - вратарят и култов герой Чопо Ирибар.

Обсъждат около две минути, решават да подложат на гласуване. Ако нито един от 22-мата, които са избрани да играят, не се възпротиви, флагът се изнася на терена.

Ако ли не... Няма нужда от такъв риск, защото не е ясно какви ще са последствията.

Няма възражения. Дори Анхел Вияр, който допреди две седмици бе президент на Испанската федерация и в Изпълкома на УЕФА и ФИФА, преди да го отлъчат за корупция, не е против.

Това е момент от биографията му, който често се пропуска, когато маститите организация, управляващи футбола в наши дни, представят един от босовете си.

Но Вияр е там - в екипа на Атлетик, готов за историческо дело.