Той се роди в открито море и обеща на татко, че ще иде на Мондиал

Изумителната история на полузащитника-боец Рио Мавуба, който не получи нищо даром в живота

Sportinglife
Sportinglife 10:00 ч., 12 Сеп 2017
0
5997

Дата на раждане: 8 март 1984 г.

Място на раждане: В открито море.

Когато първите данни в паспорта ти са такива, очевидно не си най-класическият персонаж, населяващ планетата, която всички делим. И всяко минаване на летище, граница или митнически контрол, е повод за повдигане на вежди и въпросителни погледи.

Но обещанието към татко си е обещание.

Историята може да започне и 10 години преди въпросната дата на раждане, когато Черния магьосник плетеше комбинации за един от най-забавните отбори, стигали някога финал на световно първенство.

Така наричаха плеймейкъра на Заир от Мондиал 1974, където страната се представи отчайващо, но... все пак бе там. Африканци на световното... 70-те години... Ясно е, че това са пионери.

Та Рики Мафуила Ку Мбунду Мавуба бе първият играч в страната му, когото бяха виждали да вкарва гол от корнер в официален мач.

След кариерата му във футбола той взе съпругата си Тереза и избяга в нейната родина Ангола, за да не е в разгара на войната, раздираща Конго.

На 8 март 1984 г. двамата се сдобиха със син, който се роди в морето, докато корабът на една голяма група бежанци от Ангола още бе далеч от френските брегове.

Рио Антонио Зоба Мавуба няма как да не е свободна личност. С това родно място... Той няма родина, реално. Името му Рио идва от мечтата на татко му, която не е сбъднал - да играе в бразилското първенство.

Но вместо да се радва на безгрижно детство в Мон дьо Марсан, където се заселват родителите му, животът засипва с удари "родения в морето".

Тереза умира, докато детето е на 2 години. Таткото Рики си отива през 1997-а и оставя 13-годишният Рио да се стяга за живота без двете си най-важни опори.

Втората му майка - Сюзан, която се омъжва за Рики след смъртта на Тереза, поема грижите за него, братята и сестрите му. По това време Рио вече е част от академията на Бордо, защото скаутите не си губят времето. Виждат едно яко хлапе, което е изключително дръзко за ръстта и възрастта си.

Влиза здраво в единоборства и може да тича не един, а два мача без прекъсване.

На 19 години е вече част от първия тим на "жирондинците", а треньорът Мишел Павон вижда как това момче е узряло да бъде лидер на далеч по-големи от него играчи като възраст.

Рио Мавуба избира на играе за Франция, която смята за родина. Или поне - за мястото, където е получил шанс да живее. Родината му няма национален отбор, защото - да сте чували някой да се е срещнал с Тима на Океана? Или да знаете в коя квалификационна зона участва той?

Мавуба играе над 150 мача за Бордо и е изгряваща звезда на френския футбол.

Виляреал се намесва, привлича го и го представя като голяма звезда. Това е времето, когато "жълтата подводница" бе фактор в Шампионската лига и дори игра полуфинал срещу Арсенал (2006 г.). Но травма в предсезонната подготовка го вади от сметките, никой няма време да го чака. Играе едва пет мача и се връща във Франция, под наем в Лил.

Още е на 23 години и бъдещето е пред него. Дебютирал е за "петлите", като е споделил в едно от малкото си интервюта пред в. "Екип":

"Татко си отиде много млад, но имаше една голяма мечта. Аз да играя на Мондиал, както го е направил той. Обещах пред себе си и него, когато почина, че ще направя и невъзможното за това."

В Лил нещата потръгват, Клод Пюел му се доверява и след отличен сезон под наем, "песовете" привличат Рио за постоянно.

Отборът е млад и с отлични играчи, а Мавуба е сърцето на колектива. Сприятелява се с Еден Азар (на основната снимка са двамата), с когото водят Лил от място в средата на таблицата към статут на водещ тим в страната.

Рио разказва случка за Азар, която и до днес е легендарна, а белгиецът с усмивка не я отрича.

"През май 2012-а Еден трябваше да играе последния си мач за Лил, преди да премине в Челси - разказва роденият в морето. - Беше срещу Нанси, а предишната вечер решихме да направим парти, само играчите, за да го изпратим. Напихме се много, особено Азар, който не спа изобщо в онази нощ.

На следващия ден, в късния следобед, до 30-ата минута бе вкарал хеттрик. Споглеждахме се на терена, не можехме да повярваме. Та той още беше пиян!".

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията