Паметният ден, в който една дузина голове не стигнаха за титла

Германия още се съмнява в това 12:0 за Борусия Мьонхенгладбах преди 39 години

Sportinglife
Sportinglife 17:00 ч., 14 Сеп 2017
0
8744

Има дни, в които "нищо не върви". Е, ако отворите вестниците в Германия от 30 април 1978 г., ще си перифразирате тази кратка житейска мъдрост в нещо като: "има дни, в които и да върви, не е достатъчно".

На 29 април два града в страната чакаха последния кръг от Бундеслигата, като думичката "надежда" живееше в единия, а в другия плахо се чуваше "чудо". Такъв е футболът с неговите сурови закони, великолепни изненади и инфарктни обрати, че никога не бива да отписваш нито един възможен вариант, ако правилата и регламентите позволяват той да е възможен.

Онзи сезон бе странен в немския футбол. Борусия (Мьонхенгладбах) бе втори отбор на Европа (загубил от Ливърпул финала през 1977-а), а последните три титли в Германия бяха все за отбора на Удо Латек.

В атаката му блестяха Юп Хайнкес и Алан Симонсен, датският диамант, който бе актуалният носител на "Златната топка" в този момент. Звезден отбор, в защитата на който катинарите пазеше Берти Фогтс, непримирият булдог на Германия.

Гладбах обаче имаше проблеми през сезона и след слаб старт се озова в средата на таблицата по Нова година.

През пролетта нещата се понаместиха и след 22 кръга шампионите бяха вече втори, гледащи към четвърта поредна титла.

На върха обаче бе Кьолн с местните звезди Харалд Антон Шумахер на вратата и Дитер Мюлер в атака. Един млад датчанин търсеше реализация в този тим, посягайки към короната на Симонсен едва 18-годишен - Пребен Елкер.

Кьолн започна неуверено, ако трябва да сме дипломатични. Падна с 1:5 на терена на Фортуна Дюселдорф в първия есенен кръг. След това смаза Вердер със 7:2, Айнтрахт Брауншвайг с 6:0 и шокира шампионите от Гладбах с 5:2 на техния стадион. Изведнъж през декември "козлите" се озоваха на върха в класирането.

Те не се спираха пред нищо, отвяха два пъти Байерн (о, какъв ужасен сезон имаше Байерн!?), за да излязат на финалната права на върха.

И кръг преди края двата тима се оказаха с равни точки, но с чувствително по-добра голова разлика за Кьолн - плюс 13 гола в полза на лидера. За титлата Гладбах трябваше да се надява на издънка на "козлите" или на две невероятни победи като цифрово изражение.

В този 33-и рунд Кьолн усети напрежението и едва победи у дома Щутгарт с 2:1, като 10 минути преди края вкара победния гол. В същото време шампионите се развихриха и смазаха навън Хамбургер с 6:2.

И така, в последния уикенд на сезона, нещата изглеждаха така:

1. Кьолн, 46 точки и плюс 40 голова разлика

2. Борусия (Мьонхенгладбах), 46 точки и плюс 30 голова разлика

3. Херта, 38 точки - извън играта.

Никой от 38-те хиляди, тръгнали в този ден към "Райнщадион" в Дюселдорф, не носеше със себе си надежда. Но повечето носеха транзистори.

Ей така, за всеки случай. Гладбах дори не можеше да играе на своя стадион "Бьокелберг", който бе принудително затворен заради ремонти по едната трибуна.

В Хамбург десетина хиляди привърженици на Кьолн наводниха стадиона на Санкт Паули и знаеха, че победа с какъвто и да е резултат ще стигне.

С 33 точки Борусия Дортмунд не можеше да изпадне. С младия треньор Ото Рехагел, клубът се стабилизираше. Бе 11-и преди последния кръг, като дори бе пред Байерн.

Да, нека отделим една минута и се посмеем на Байерн (ако не сме техни фенове, разбира се) - баварците завършиха 12-и с отрицателна голова разлика!

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията