Как синът на миньора стана Малкия Пеле

80-те бяха годините на велики десетки. Един от тях бе Виченцо Даниеле Шифо, вдъхновител на "червените дяволи"

Sportinglife
Sportinglife 10:25 ч., 28 Март 2018
0
8189

Кариерата на Шифо е история за невероятен футбол, но и за това как една велика десетка потъна в прашните шкафове на забравата, в стаята с романтика по 80-те години на футбола.

Марадона, Зико, Платини, Румениге, Лаудруп, Франческоли, Джанини... Бяха толкова много. Това е епохата на фантазьорите, на магьосниците, превърнали този номер в символен.

Сицилианецът от Валония не спира да работи здраво.

Талантът му е невероятен, но е научен от татко си, че без здраво бачкане, мината го зове. Дори и като част от националния отбор, като звезда за Белгия, той остава съвсем обикновен човек, който навива часовника за ранно ставане, отива първи на тренировка и си тръгва последен.

Припада от изтощение понякога, толкова здраво се раздава на тренировките.

Белгия обаче мечтае. Край Кулеманс и останалите, вече има и гениална десетка. Пъзелът е сглобен. И кръщава Енцо с прякор, който не намалява очакванията към него ни най-малко: Малкия Пеле.

Мондиал 1986 е мигът, в който Шифо е на около 180 минути и едно човешко тяло (или по-скоро - тяло на свръхчовек) от това да остане безсмъртен в пантеона на футбола.

Белгия върви към финала и титлата. Елиминиран е силният СССР, а след това и фаворизираните испанци. "Червените дяволи" на Ги Тис играят все по-силно с всеки следващ мач. На полуфинала ги чака Аржентина. Не, поправка - чакат ги Марадона и неговите оръженосци.

Два гола на Диего, ужасно красиви и гениални, в иначе напълно равностоен мач.

Шифо стреля в гредата при 0:0, а при 0:1 извежда Кулеманс сам, но обикновено безпощадният нападател пропуска. Мечтата отлита. Само на 20 години, новата звезда на Белгия знае, че по-добър шанс няма да има. Това, което тогава не подозира е, че ще играе на още три Мондиала.

ФИФА го обявява за най-добър млад играч в света за 1986 г. Бъдещето е ясно и светло.

На 21 години го зове най-силното първенство в света в този момент. През юни 1987 г. подписва с Интер. Треньор е Трапатони, с когото започна тази история поне в този текст.

Имената на Даниел Пасарела, Джузепе Бергоми, Валтер Дзенга, Алдо Серена... Отборът е пълен с тартори. Енцо е характер, но не и скандалджия. Приема ролята си на някой, който се учи.

Само един сезон издържа в нея. Вкарва четири гола, но в края на шампионата тифозите го освиркват един-два пъти. Интер е пети, далеч от шампиона Милан, а на никой със синьо-черно шалче не му пука, че това е 21-годишен младок все още. Играл е на световно, шампион е на Белгия, трябва да е готов.

"Не бях - казва Енцо по-късно. - Бях завършен играч, но не бях готов за предизвикателството, за очакванията, за истерията в Милано, за защитниците, които ритат през краката. Серия "А" тогава бе място, в което или се давиш, или ставаш суперзвезда. Не бях готов."

Енцо отива в Бордо, но не успява да се разгърне и там. Отново остава само година. А е скъпо попълнение и феновете на жирондинците чакат чудеса. Година преди Мондиал 1990 решава, че е време да промени нещо генерално. Подстригва се късо, подписва с Оксер и заиграва под ръководството на Ги Ру.

"Синко, не пилей таланта си. Тичаш непрекъснато, накрая на мачовете едва ходиш. Концентрирай се в това да играеш с топката и да правиш положения за отбора", казва му старата лисица.

С Оксер Шифо показва всичко, което има като дадености във футбола. И отива на световното с ясната идея, че е в най-добрата форма на живота си.

Разиграва се страхотно на самото първенство, което освен другото, е и в неговата духовна родина Италия.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията