Как синът на миньора стана Малкия Пеле

80-те бяха годините на велики десетки. Един от тях бе Виченцо Даниеле Шифо, вдъхновител на "червените дяволи"

Sportinglife
Sportinglife 10:25 ч., 28 Март 2018
0
9282

На 17 юни във Верона забива такъв гол на Уругвай, че един друг Енцо - капитанът на противника Франческоли, го аплодира след края и иска да сменят фланелките си. Получава топката на 35 метра от вратата, фронтално. Трудна позиция за удар, а и кълбото се движи.

Стреля остро и ниско, толкова тежко, че вратарят дори не успява да легне по посока на шута.

Но на осминафинал, след като отново го е отчаяла гредата, Англия потапя белгийските надежди в сълзи. Дейвид Плат вкарва минута преди края на 120-те (мачът е инфарктен, с продължения) и... толкова.

Изкарва още един великолепен сезон при Ги Ру в Оксер. "Човекът, който нито веднъж не ме подложи на съмнение и не ми даде нито един грешен съвет", категоричен е Енцо днес.

Защо ли тогава не го послуша, когато през лятото на 1991-ва ти каза да не подписваш с Торино?

Изкушението да се върне в Италия е твърде голямо. И потръгва този път. Торо печели Купата на Италия, играе финал за Купата на УЕФА и завършва трети в Серия А, а тифозите се наслаждават на този чудесен отбор.

Постоянно им се струва, че №10 пести усилия в отбрана, което им дава основания да го критикуват. Съветът на Ги Ру е следван неотклонно и Шифо акцентира върху креативната част от играта.

Емилиано Мондонико, треньорът на Торо, не харесва това особено. Но при класата на Енцо, който е в основата на всичко градивно...

През 1993-а Торо продава най-добрите си играчи, дълговете са твърде големи. Взима го Монако, като по ирония на съдбата Енцо се оказва една от последните покупки на Арсен Венгер в клуба от Княжеството. Треньорът напуска 10 месеца по-късно.

Шифо става шампион с Монако, следи отблизо появата във футбола на Анри и Трезеге, а през лятото на 1997-а изкушението да се върне в родния Андерлехт е твърде голямо.

Вече е на 31 години, затова и отказва предложение от Рома, където го виждат като идеален ментор на избуяващата суперзвезда Франческо Тоти.

"Там никой не ме разбира - коментира Шифо. - Италианският футбол е пълен с треньори, които искат тичане, колектив, точки. Никой не разбра нито в Интер, нито в Торино, че аз съм играч, около чиито качества трябва да градиш отбор."

Въпрос на гледна точка. Години по-късно Винченцо ще отиде още по-далеч и ще каже, че никога не се е чувствал обичан от тифозите в Италия. И при двата си престоя.

Андерлехт го приютява и той пак заиграва основна роля, както в цялата му кариера. Носи още една титла през 2000 г., негова четвърта с клуба, а после се оттегля след един сезон в Шарлероа.

Играе и на Мондиал 1998, с което записва участие на четири световни първенства, в две от които има голове.

След 506 мача в клубния футбол, 84 за националния отбор и не една лекция по изящество на терена, Винченцо Даниеле Шифо се отказа през 2001 г.

Да, той не стана Пеле, въпреки че го наричаха Малкия Пеле.

И Марадона не стана, въпреки че видя отблизо извънземния гений на Диего и го изпита на свой гръб през 1986-а.

Дори и със Зико, Франческоли и Лаудруп не го сравняват, ако четете днес анализи за 80-те и 90-те.

А беше голям играч. Питайте Ги Ру и Венгер за мненията им. Питайте Трапатони. А ако сте го гледали в силните му години, не ви трябва да питате никого.

Дарбата му бе очевидна.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията