Да отпишеш Реал и Зидан е чиста лудост

Отваряш туитър на 21 септември и можеш да се усмихваш, че и да се смееш с глас.

Все пак, какво по-яко от това да се подиграеш на Реал (Барса, Байерн, Ювентус или Юнайтед) - отбор, който печели винаги и по много.

Така е устроена запалянковската психика, че в такива моменти чувството за хумор е безпощадно.

Роналдо държи фланелка с номера си (7) и текстът е: "Кристиано, когато го питат на кое място е Реал".

Снимка на Меси и текст: "Реал е вкарал толкова голове, колкото и Лео..."

Да, това са фактите.

След 0:1 у дома от Бетис, оказва се, че Мадрид е на 7 точки зад Барселона и седми в класирането.

Вкарал е 9 гола в пет кръга, колкото има и Меси за Барса.

Заглавия в Испания и Европа даже вече отписаха "краля" за титлата - изоставането е твърде голямо.

Да отпишете Реал и Зидан в този момент е чиста проба лудост.

И не, защото има още 33 кръга. Не, защото във футбола всичко се променя и всеки може да загуби точки от всекиго.

А поради константни характеристики, закалени в безбройни битки на този отбор и треньора му вече в продължение на 2 години.

Реал не се предава, не и този Реал. Той е №1 в Европа по обърнати мачове (19) за последните сезон и половина със Зинедин Зидан като треньор. И по късни голове е №1 - цели 14 след 85-а минута.

Този Мадрид наваксва изоставания. Спомнете си сезон 2015-2016 г., когато през февруари авансът на Барса бе 11 точки, а в края каталунците взеха титлата с 1 пункт. Едва прекосиха финалната линия първи.

За класата е ясно. Реал изнесе две лекции на Барса за Суперкупата, надигра Юнайтед за европейския трофей със същото име, а в първенството с лекота разнесе по терена Депортиво и Реал Сосиедад на техните стадиони, играейки без Кристиано Роналдо.

У дома са проблемите с 2 ремита и поражение в първите 3 мача на "Бернабеу" - дали е някаква орис, подценяване, недоглеждания, липса на късмет - всички фактори по малко...

Реал навъртя 73 мача с вкаран гол преди загубата от Бетис. Поредни. Изравнен рекорд на великия Сантос с Пеле от 1962-63 г. Близо 200 попадения в този период. Страховита статистика. Не е случайна.

Но главният аргумент е в една по-любопитна препратка към Зидан, който в своята автобиография пише две важни истории от футболния си живот.

Първата е при преминаването му в Ювентус от Бордо. Първите месеци в Торино са трудни, Зизу се съмнява в себе си и дали ще успее. Тренира до изнемога, повръща и припада, освиркват го дори на мачовете... Но след това се превърна в лидер и икона на Юве.

Втората - в Реал, когато Мадрид го взе от Торино.

Началото пак е трудно, може би донякъде и, защото целият свят очаква чудеса. Зидан тръгна слабо, но после заигра невероятно и блестя най-ярко в отбор от суперзвезди.

Откакто е треньор, успехите идват главозамайващо бързо (лесно във футбола няма, но така изглежда отстрани). Това е първата ситуация, в която машината малко буксува, и то необяснимо - когато Реал бе в пика си, стартира сезона великолепно и изглеждаше неуязвим.

Но който отписва този състав с този треньор днес, прави голяма грешка.

В края на сезона Мадрид ще е добавил поне още 1-2 трофея, бъдете сигурни.

Нищо чудно да са най-важните.

Просто класата и характерът в отбор и треньор са доказани.