Приказки за добри великани

В сряда вечер Испания се вълнуваше от загубата на Реал, в Италия въртяха до припадък гола на Мертен в Рим и лудата игра на Наполи (както и поредната победа на Юве), в Германия си имаха пореден кръг с техните си герои и изненади...

В България емоцията от голям мач я нямаше, дори Левски и ЦСКА бяха играли ден по-рано за Купата.

Но имахме нещо повече. Видяхме героите си пак на терена, макар и в един от онези двубои, които са за забава и шоу. Пак ни беше приятно.

Хубаво беше, че Стоичков събра в Стара Загора толкова звезди. Оставете настрана Барса, Серхи Бархуан и Албер Ферер.

Вижте каква плеяда български супериграчи се изреди на терена.

Поколенията на нашите дядовци и бащи са гледали Зума и Пената, Петко Петков и Жеката, когото Ицо нарече "най-силния футболист на България".

Бонев, Пенев и Петков седяха един до друг на скамейката. Уникална гледка.

На терена - основни фигури от онова американско лято. Отзад Кременлиев, в средата - Бала, Лече, Боримиров, напред - Ицо, Емо и Наско.

Плюс Ивайло Йорданов, Бончо Генчев, Михтарски, Гинчев...

Илиан Илиев, Васко Драголов. Това са хора, играли на 6 световни първенства за България. Пената и Зума имат зад гърба си по 3, Ицо е играл на 2, Драголов и Сираков - също (бяха в състава през 1986-а).

Това е историята на футбола ни. Великани в играта.

И за десерт - Бербатов с трите му гола, Мартин все така изумително бърз, Стилиян в средата на терена с неговото спокойствие.

Още една генерация.

Героите, които гледаме от 60-те до днес.

Добри великани от приказките за големия футбол у нас. Те си живеят вече само в приказките за "едно време".

И нашите деца няма как да ги видят на терена, ако не им разкажем. Или ако няма мачове като този.

Ицо и Бала раздаваха автографи поне 20 минути на деца от трибуните след мача. Бербатов така го награбиха, че можеше да остане там до изгасването на осветлението на стадиона.

Хората имат нужда да си стоплят ръцете върху такива футболни спомени. Настоящето е по-сиво и студено, безспорно.

Но не е време за анализи, черни краски и генерализиране на негативните тенденции във футбола ни.

Ицо обеща още такива мачове. Бербатов също направи един грандиозен, иска и той да повтори. Стилиян, Балъков - амбицирани са да организират нещо подобно, защото имат и контактите, и размаха.

Надяваме се на поне едно такова шоу в годината, за да си спомним кой как изглеждаше от онези, които ни караха да ходим по стадионите не само по навик, а и с надежда.

И които да покажем на децата. Те трябва да знаят, че и в България голям футбол се е играл.

Защото ние помним тези времена.

Но с годините те се отдалечават.