Нарекоха го Кълбовидна мълния

Последният носител на "Златната топка" извън петте топ първенства на Европа ли? Казва се Игор Беланов

Sportinglife
Sportinglife 14:00 ч., 02 Окт 2017
0
4087

Има много начини да започнем тази история.

Може да е на 18 март 1987 г., като се пренесем в онази хладна вечер в Киев, когато топката удари гредата толкова силно, че отекна въпреки 90-те хиляди по трибуните.

Или три месеца по-рано, на 30 декември, когато се появи прочутата корица, популярна и до днес в целия бивш Съветски съюз, Франция и Европа.

Един брой на "Франс футбол" тогава струваше 11,50 франка, а рисунката на корицата бе странна. Някакъв тип излизаше от топка със златно покритие, счупвайки обвивката и. Но интересното бе, че главата му се подаваше от кожа на вълк.

И двете случки могат да са начало, но и пик на една история за Игор Беланов. И понеже мнозина, които четат тези редове или не са били родени, или не са гледали, слушали и чели достатъчно за този изключителен екземпляр, длъжни сме да бъдем по-изчерпателни.

С две думи, за да прекратим обикалянето около основната тема:

Преди 31 години Беланов взе в ръцете си "Златната топка" и остава последният горд кавалер на тази знатна футболна дама, който не я е печелил като играч в едно от петте топ първенства на Европа. Знаменито.

Онази корица на 30 декември 1986-а обявяваше именно това. Че украинецът, наричан обаче Руската ракета, е новият носител на приза.

Да си кажем честно, късмет имаше този Беланов. 1986-а е година на световно първенство, а на онова точно, имаше един велик футболист и стотина добри играчи. Проблемът бе, че Диего Марадона е аржентинец, а тогава "Златната топка" се печелеше от европейци.

Никакви претенденти от други континенти не влизаха в гласуването - регламент...

"Спомням си добре какво пишеха вестниците в Европа - разказва Беланов. - Че аз съм бил най-добрият играч на Мондиал 86 след Марадона. Затова и закономерно ме избраха за номер едно на Европа.".

Втори след Беланов е Гари Линекер, който печели наградата за най-добър голмайстор на същото световно. Трети е Емилио Бутрагеньо.

Две години преди корицата на "Фран футбол" да озадачи запалянковците със своята енигматична визия за характера на Игор, той се появява на лагера на Динамо (Киев), където национал не е само този, който е контузен.

Говорим за национали на СССР, а не на Украйна, разбира се. И този 24-годишен тип с разкривени крака и малко странна прическа, идва от Одеса да търси място под слънцето.

"В този тим влизаха само супер футболисти. Не знаех как ще пробия... - спомня си Беланов. - Аз вече бях станал голмайстор на първенството на СССР като нападател на Черноморец от Одеса, но... това беше друга работа. Да пробиеш в Динамо беше огромно предизвикателство."

Едуард Малафеев го вика и в националния отбор, но нещата не тръгват добре. Влиза като резерва срещу Швейцария, после играе в знаменития мач срещу Дания в Копенхаген, станал символичен за онзи период с ултраатакуващ футбол и от двете страни. Но СССР губи с 2:4 и Малафеев повече не вика Беланов.

Характерът му не е такъв да се откаже. Син на бачкатор, той самият е работил на строеж, преди да стане професионален играч в Одеса.

Здрав като бик, въпреки че не изглежда така сложен като физика. И бърз като светкавица.

Наричат го Скипи - скача страшно далеч от място, защото е тренирал и лека атлетика, едновременно с футбола. Руската ракета му лепва пресата в Европа след рейда на Динамо към Купата на носителите на купи, който завършва с гръмкото шамаросване на Атлетико Мадрид на финала с 3:0. Беланов е в сърцето на атаката, сменя флангове и тормози отбрани.

И Лобановский, вече треньор и на Сборная, го вика за световното. Останалото е история. Ако приемем, че светът с възхита коментираше осминафинала Белгия - СССР 4:3 като мач №1 на Мондиала, а в него Игор Беланов вкара не един, не два, а три гола, разбираме защо впечатлението у хората за "втори най-добър футболист след Марадона" на първенството. Обяснимо е.

Припомняме: Зико, Лаудруп, Сократес, Румениге (макар и резерва), Платини, Уго Санчес... Всички те бяха в Мексико. Но скоростта и гръмовния удар на Беланов изумяват всички.

"Бях най-бързият футболист в света по това време - категоричен е. - В Киев се шегуваха, че като мина покрай страничния съдия в поредния спринт, той хваща хрема."

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията