Легендата за Пичичи - Малкото пате с огромно футболно сърце

Голмайсторът на Билбао има огромен ефект му върху футбола в Испания и до днес, век след смъртта му

Sportinglife
Sportinglife 17:00 ч., 04 Окт 2017
0
1645

Има нещо различно във въздуха, когато наближаваш Цитаделата на испанския футбол.

Нещо те сграбчва за гърлото, мисълта, че влизаш в храма на великия Атлетик Билбао бяга устремено от гонещите я светкавици за това какво не бива да пропускаш да видиш и усетиш.

Все пак това е - безспорно - мястото, където са полагани основите на испанския футбол.

Едно нещо не бива да пропуснеш. Да минеш, докоснеш или сложиш свежо цвете пред Пичичи. Направи го, както го прави всеки футболен отбор, който стъпва за първи път на осеяната с магия и пропита с история трева на "Сан Мамес".

Новият или старият? Чуваме въпроса. И двата - ето ви отговорът. Бюстът на Рафаел Морено Арансади бе преместен от достолепния стар храм на Билбао в новия и модерен стадион на Атлетик.

Няма как без него.

Той седи пред тунела, през който играчите излизат на игрището. Минават край него, капитанът на гостите оставя букет, аплодиран от трибуните. Това е малкият-голям, стар-млад, безсмъртен-отдавна покоен герой на баския и испанския футбол.

Историята му е човек, който е имал избор да се занимава с далеч по-достолепни и изискани за времето си неща от това да преследва топката по кални поляни срещу неподбиращи средства съперници.

Рафаел Морено се ражда в квартала Каско Виехо в Билбао на 23 май 1892 г.

Баща чу е заможен адвокат, кмет на града за няколко години, човек с потекло и огромна репутация. Майка му е една от сестрите на Мигел де Унамуно, митична фигура за баските като един от най-добрите писатели и преподаватели по философия в местния Университет.

Изобщо - има произход от сой този Рафаел, не се е родил в беднотия и безпътица.

По това време футболът не е особено популярен в региона. Англичаните са го донесли при баските едва през 70-те години на 19-и век и местните още не са прегърнали играта.

Единственото истинско игрище, което дори има трибуни, е "Теренът на англичаните" - недалеч от доковете на града, където основните футболисти са британци, но и местни момчета опитват да дриблират и стрелят във вратите.

Един от тях е Морено. Дребосък, но изключително бърз и смел в единоборствата, той бързо изтръгва аплодисменти, вкарва купища голове на La Campa de Los Ingleses (Теренът на англичаните) и градът шуми за него.

Баща му опитва да го отдели от "тази глупост" да се занимава с някакъв си спорт.

Напразно. Цялото му сърце и внимание са в топката. На 19 години, през 1911-а, Рафаел Морено Арансади, наричан вече галено из град Билбао с прякора Малкото патенце, започва да тренира и играе за Атлетик. Местната футболна гордост.

Малкото патенце - Пичичи. Така го наричат. Висок е само 154 сантиметра. Истински дребосък, който не спира да се блъска с големите играчи, прави ги луди с финтове и вкарва голове с лекотата, с която диша.

През 1913-а дебютира за първия отбор, като вкарва на Реал Мадрид в полуфинала за Купата на краля. Печели този трофей четири пъти в кариерата си.

Застава отляво, а на един от първите мачове го удрят тежко в главата. Вкарва два гола с огромна бяла превръзка. Оттогава излиза на терена винаги с такава, въпреки че е здрав. Лесно разпознаваем, лети по игрището с бялата лента на главата и дребния си ръст, за да води атаката на Атлетик от позицията на ляв инсайд.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията