Осем години в Ада

Удивителната история за завръщането у дома на Фабио Куалярела, превърнало се в кошмара на живота му

Sportinglife/Bleacher Report 08:30 ч., 27 Окт 2017
0
11875

Нищо на този свят не може да се сравни със завръщането у дома.

Удвоете силата на този израз, когато говорите за един регион на Италия, в който хората казват за себе си не "местен", а далеч по-живописното "син на тази земя".

Та, когато си роден в Кастеламаре ди Стабиа, късчето от планетата около Неаполитанския залив, гърлото на вулкана Везувий е част от теб. И ти, за цял живот без уговорки, оставаш част от него.

През 2009-а Наполи предложи договор на Фабио Куалярела, тогава нападател на Удинезе и националния отбор. Беше на 26 години, вкарваше достатъчно голове, в играта му имаше разнообразие, креативност и искра. И още нещо - беше местен.

Превъртаме 8 години напред и виждаме днес Куалярела в екипа на Сампдория, вече на 34 години и достатъчно зрял, за да гледа на живота и футбола от поне един етаж по-високо.

Човек с над 100 гола в Серия А, с мачове и попадения за Италия на световно и европейско първенство, видял всичко във футбола. Но светът не е видял всичко за Фабио Куалярела, а само това, което той показва на терена.

Историята извън него е за криминале, сериал или някаква драма, поставена на най-големите сцени. Това са години в Ада, в който нападателят влезе през парадния вход на това, което трябваше да е Рай...

През лятото на 2009-а Куалярела е на 26 години и в разцвета на силите си. Той е футболен Бог за цял един регион, откъдето е тръгнал.

Той обича Наполи повече от живота си, никога не го е крил, независимо коя фланелка е носил преди лятото, в което клубът от Неапол му предлага петгодишен договор. И когато новината се разпространява, Заливът пее и танцува (не че не го прави през останалото време).

Фабио си идва у дома!

Трибуните на "Сан Паоло" обожават местните момчета в синята фланелка.

Куалярела разкрива, че в мечтите си като дете се е виждал как излиза сред дима от трибуните в този екип, влиза на терена, вкарва победния гол и чува рева на онези верни орди, за които Наполи е всичко.

"В сънищата си като дете вкарвах голове, каквито можеше да вкарва само Марадона", разказва.

През 2009-а сънищата се сбъдват. Той е играч на Наполи.

Като местно момче, той никога не е късал връзките с дома и приятелите. Не е бил звезда или някаква надута примадона, независимо, че вече е национал на Италия.

В Кастеламаре ди Стабиа той си е "нашият Фабио", живеещ при родителите си, когато се прибере за ваканция. Разхожда се по улиците в онези дни на почивка, като често денят започва и завършва в магазина на Джулио. Сутрин, обед и вечер - това е мястото.

Джулио де Ризо е приятел от най-ранна възраст и държи магазин за мобилни телефони и аксесоари в центъра на градчето. Мястото е пълно с плакати на Куалярела, а хората идват да си говорят там с него, да го питат за футбол, да хапнат нещо на крак отпред...

Три години преди да подпише с Наполи, Фабио си е у дома за Коледа и пие по чаша вино с Де Ризо. Разговорът минава през много теми, преди футболистът да сподели, че някой е хакнал месинджъра на компютъра му. Приятелят веднага реагира - има човек, който да помогне.

На сцената излиза Рафаеле Пиколо, когото Де Ризо познава отскоро. Човекът работи за полицията в Неапол в отдела за пощенски и дигитални престъпления.

Специалист е в това. Запознава се с Де Ризо, когато собственикът на магазина му казва, че получава странни писма в офиса си, обвиняващи го, че работи за камората.

Пиколо го води в полицията при точните хора, заедно попълват жалбата. Двамата се срещат отново, когато SMS-и от непознат номер засипват телефона на Де Ризо, а Пиколо отново е под ръка и пише доклада си за полицията, като дори го прави от офиса в задната част на магазина на жертвата. Съобщенията спират.

"Когато Фабио ми каза за неговия проблем с хакер, сетих се за Пиколо", разказва Де Ризо. Урежда среща на Рафаеле с Куалярела, за да си поговорят по темата.

Разбира се, полицаят с готовност приема да помогне. Все пак - това е местната футболна гордост!

Пиколо изчиства проблема от компютъра на Фабио и го води в полицията, в отдела за жалбите по такъв тип престъпления. За благодарност Куалярела му подарява свои снимки с автографи.

През 2009-а Куалярела-манията завладява Неапол, момчето се завръща у дома. Тифозите му посвещават песен, а това не се случва за много играчи индивидуално.

"Бум-Бум, Куалярела, Бум-Бум, Куалярела,

Съперникът знае, че няма измъкване,

Той не вкарва нормални голове,

Точно затова го харесваме,

Той кара целия град да мечтае..."

Преводът е свободен, как се превежда футболна песен на агитка!?

Но в този дух.

Трибуни и играч стават едно от първия ден.

Източник: Bleacher Report

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията