В съблекалнята Кройф запали цигара. После изрече немислимото

14 май 1983-а бе денят, в който Амстердам вдигна бунт, вместо да празнува титлата

Sportinglife
Sportinglife 08:10 ч., 31 Окт 2017
0
29617

Йохан Кройф се разхождаше по улиците на Амстердам като един щастлив пенсионер на 33 години, прегърнал небрежно съпругата си Дани. През лятото на 1980 г. той не мислеше да играе повече футбол.

И кой би го винил за това решение - след три купи на европейските шампиони с Аякс, революция с Барса, проправяне на пътя на сокъра в Америка и ореола на един от най-добрите в историята, бе време за семейството и почивка.

През същата Лестър от Англия и Леванте от Испания са близо до договор с великия Кройф, но финансовите му изисквания са твърде високи. Той никога не е правил компромиси в това отношение - все пак мениджър му е тъстът му Кор Костнер, бизнесмен със стоманени правила за парите и тяхното умножаване.

Но с кафето една сутрин, пред Йохан попада местният вестник.

В Амстердам се обсъжда горещата тема - защо Аякс, въпреки че е шампион, не може вече да привлича хората на стадиона. Средна посещаемост от едва 17 000 е накарала клуба да играе всички домакинства без това срещу врага Фейенорд на малкия стадион "Де Меер", а не на олимпийския в града.

Кройф се замисля и обсъжда с Кор Костнер ситуацията. Отива директно при борда на директорите на клуба с оферта. "Мога да се върна и стадионът ще е пълен. Не е нужно заплатата ми да е голяма, но ще получавам всичко от приходите за тази част от билетите, която вдигна над сегашните 17 000." С две думи звучи така.

Аякс приема. Не вярва, че ефектът ще е кой знае какъв, та хората почти са забравили кой е Йохан, напуснал близо 7 години по-рано.

През ноември 1980-а великият амстердамски футболен философ се завръща в клуба, отначало като съветник на треньора и директор.

През май 1981-а обаче вече тренира и мисли за поява на терена. На 34 години Йохан преоткрива съблекалнята и това да нахлузиш пак футболните обувки.

През следващите два сезона Аякс е шампион, а Кройф е невероятен. "Даваше съвети за всичко - спомня си съотборникът му Ян Мьолби. - Дори, когато някой не успяваше да си вземе кафе от машината пред стадиона, той отиваше. Не блъскай силно, пусни монетата с отсечени движения, казваше."

Според него светофарите в Амстердам не са на точните места, Йеспер Олсен не е халф, а крило, теренът не се мокри достатъчно често, а билетите са твърде евтини. Има мнение за всичко и почти винаги е прав. Досаден, но прав.

Аякс вече има средна посещаемост от 45 000 и се мести трайно на стадион "Олимпийски" в Амстердам. Хората идват, за да гледат как край великия Йохан израства ново златно поколение. В първия му пълен сезон след завръщането Аякс вкарва 117 гола в първенството, като бие два пъти с по 9:1, а в още седем случая нанизва по пет или повече попадения в един мач. Зрелища, в сърцето на които е Кройф.

"До 30-годишен правех на терена всичко по инстинкт. След 30 разбрах защо съм го правил", обяснява по-късно в автобиографията си мегазвездата.

Феновете се тълпят да го видят как се забавлява на терена, а след мача пали любимата си цигара "Марлборо" пред стадиона и раздава автографи.

Следващият сезон не е по-различен. Аякс пак вкарва над 100 гола (106) и печели убедително титлата. Кройф съвсем се развихря, доставя радост на феновете и при гостуванията, гаврейки се с бранителите с някое от обръщанията си (едното е патентовано), с прехвърлящи удари от 30 метра, както и с една дузпа, останала в историята.

Срещу Хелмонд с Йеспер Олсен си подават от дузпа топката, разменяйки я два пъти, преди Йохан да я мушне в празната врата. Всички са смаяни. Кройф се смее и се забавлява.

През сезона 1982-83 г. Аякс има страхотен отбор и край фамозният номер 9 (с него играе след завръщането си) блестят датските халфове Сьорен Лерби и Ян Мьолби, крилото от същата страна Олсен, Франк Рийкард, Вим Кифт, Жералд Ваненбург, Сони Силой, Джон Ван`т Шип, както и един младок, който изиграва първите си 25 мача и вкарва 10 гола в лигата - Марко ван Бастен. Именно той е най-голямото протеже на Йохан и ветеранът често "закуцуква" при решен мач, за да влиза 18-годишния талант.

Отново разказва Мьолби, върху чиято автобиография се базила тази разтърсваща история, с която завършва сезон 1982-83 г.

"Станахме шампиони малко преди края на сезона, като победихме Хелмонд с 4:1 като гост. Предстоеше домакинство на Фортуна и се готвеше голямо празненство в Амстердам, играчи и фенове - заедно. Мачът бе без значение, но след него щяха да ни награждават, та трибуните бяха изпълнени около час по-рано."

Сценарият е като за фиеста. 5:3 след първото полувреме, като Кройф прави три фамозни асистенции на Кифт, Мьолби и Ваненбург.

Публиката е в екстаз, скандирайки името на стария си идол, а той се разхожда по терена като Крал на Амстердам. Какъвто всъщност е.

Малцина знаят, че Йохан не е щастлив от февруари и подготвя най-голямата атомна бомба, която светът на футбола е виждал дотогава. Бордът на директорите е решил през зимата, че контрактът на Кройф със специфичната клауза за приходите от билети не е изгоден за клуба.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията