Топката е неутешима. Нейният любовник си отиде

На 9 юли следобед спах, след това играх Playstation, а вечерта отидох и спечелих световната купа. Просто Андреа Пирло

Sportinglife
Sportinglife 06:35 ч., 07 Ное 2017
0
29830

Ако седнем да си говорим за футбол - а колко често го правим - и ви питаме: "Знаете ли кой е Дражен Бърнчич?", колко от вас ще отговорят с "да" Не много.

Разбираме ви. Ние също не го помним. И нямаше да знаем кой, по дяволите, е той, ако не бе станал косвена причина Силвио Берлускони да направи най-голямата си футболна сделка, засенчвайки дори привличането на холандското трио Рийкард-Ван Бастен-Гулит.

Че дори и намирането в Бразилия на диаманта, който смяташе футбола за по-важен дори от секса... Кака. Между другото, по това последното си приличат.

Та този Бърнчич е роден в Хърватия, но се води белгиец. Да ви кажем, че е бил голяма звезда, ще преувеличим. Шарлероа, Кремонезе, Монца... Милан. Интер.

Аха - трансфер от Милан в Интер. Така се случи, че сделката за човека, който беше записал общо пет влизания в игра с червено-черната фланелка (1 в първенството, 3 за Копа Италия и 1 в Шампионската лига), през лятото на 2001 г. отиде в Интер. Това намали с близо 8 милиона евро трансферната сума за играча, който Милан взе по обратния дълъг път между "Сан Сиро" и... "Сан Сиро".

Андреа Пирло. Тогава притеснителен и леко смешен с огромните си гащета 22-годишен младеж, който същото лято спечели европейската титла с младежите на Италия под ръководството на Марко Тардели.

И дни след това същият този треньор, назначен да оправя нещата в Интер, му каза: Не ни трябваш.

Пирло днес нито е смешен, нито гащетата му изглеждат чак толкова големи. Но пък виж, прякорите му, са доста впечатляващи и мащабни. От Професора и Архитекта, до Маестрото. Отказва се от играта на 7 ноември сутринта българско време, след като сезонът за неговия Ню Йорк Сити приключи. Жалко. Защо? Все пак е само на 38 години е!

Но пък ни подари близо 20, в които с топката имаха интимна връзка, по-силна от всеки брак.

Преди онова лято на 2001 г., младото момче от Флеро, малко градче в Ломбардия, изглежда нешлифован диамант. Качествата са очевидни, но има ли самочувствието за голям футбол?

Отговорът за първи път дава големият Карлето Мацоне, който го взима в първия му отбор - Бреша, предния сезон под наем. И решава да го сложи в ролята на "дълбоко седящ плеймейкър" - нещо като метроном зад линията на полузащитата.

Като куотърбек, защитен от фолиото на динамичните халфове пред себе си, имащ достатъчно време, за да "хвърли пас", който да направи атаката. Години по-късно именно това ще се окаже позицията на Андреа.

Един гол е особено паметен в онзи сезон на Бреша.

Пирло играе зад вече утвърдения гений Роберто Баджо. Пуска един от онези пасове, Божествената опашчица полита и вкарва един от онези голове. Срещу Ювентус на неговия стадион. Цяла Италия аплодира.

Бреша завършва на седмо място, класира се за Интертото, а Пирло е заградил с кръгче първата си детска мечта: Играе редом с идола си Баджо, и то в родния си отбор Бреша! Там е тръгнал за футбола на 15 години, преди да го вземе Интер.

Берлускони потрива ръце - излъгахме ги! Пирло се влива в отбор, който е на ръба на величието с Карло Анчелоти на треньорския пост и куп звезди на терена.

Сделката е велика за Милан. Случва се на 30 юни 2001 г., което тогава е още последният ден на финансовата година на италианските фирми (разбирай - и футболни клубове). Сега или никога. Интер иска 30 милиона за Пирло, но Берлускони контрира: Нали не го искате?

Цената пада на 25 милиона, а после е обявена сделка на стойност 33 милиарда лирети (около 17 милиона евро), но поне осем от тях би следвало да са за Бърнчич. Диамант, купен за парите, с които се взима обикновен вагон с въглища.

Останалото е история.

Пирло печели всичко с Милан, където халфовата линия е подбрана безупречно. Гатузо е мускулите и сухожилията, Кака е сърцето, но Пирло е мозъкът. Един ден, когато най-накрая написа автобиография, тя нямаше как да има по-подходящо заглавие: "Мисля, а след това играя".

Никога не го видяхме да рита топката напосоки, да я праща със сила в някаква посока. Всяко негово действие имаше смисъл, а стилът му бе като на Джон Ленън - външният вид издава бунтарство с косата и брадата му, но всъщност гали сетивата с произведеното от таланта.

Грациозен и брутален с умението си да унищожава съперниците. Прецизен. На терена Пирло беше cool - няма по-добра дума да го опише. Сякаш играеше в някой от любимите си блейзъри, панталон на милански дизайнер и скъпи, но стилни обувки.

Сигурно се е изпотявал по време на мачове, защото е човешко. Не му личеше. Изглеждаше да прави сложни неща на терена с такава простота, с която достолепният му съсед в Манхатън си разхожда лабрадора.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията