Топката е неутешима. Нейният любовник си отиде

На 9 юли следобед спах, след това играх Playstation, а вечерта отидох и спечелих световната купа. Просто Андреа Пирло

Sportinglife
Sportinglife 06:35 ч., 07 Ное 2017
0
32482

Постиженията му са толкова много, че да ги изброяваме тук е губене на времето на читателя. За това има google и wikipedia. Блестя в Милан, в Ювентус, с фланелката на "скуадра адзура". Буквално блестя.

Книгата му, в която най-добре е описана футболната му философия, е удоволствие. Каквото бе и играта му.

В автобиографита са описани няколко случки, показателни за класата на този човек. Срещата му с Пеп Гуардиола в разцвета на суперотбора на Барса през 2009-а е една от тях.

"Пеп се появи в безупречния си външен вид, а в стаята на масата имаше вино. Чудесен старт, помислих си. После най-добрият треньор в света в онзи момент ми каза: Андреа, имаме нужда от теб. Барселона е машина, трудно можем да сме по-добри от това, което имаме в момента. Но ти, в халфова линия с Шави, Иниеста и Бускетс... Това е, което искаме. Ти си световна класа."

Милан не се предава и Пирло не отива при Пеп, Шави и останалите. Колко жалко...

"Футболът е по-хубав от секса. Продължава по-дълго, а ако не се получи добре, вината поне не е само твоя. Ето, вземете например Антонио Касано - той казва, че е спал с повече от 700 жени. Но не го викат в националния отбор вече. Е, дали е щастлив?".

Велик и неповторим, с класа и стил. Пирло.

"Сър Алекс Фъргюсън ми оказа голяма чест. Той прати Парк Жи Сун да ме охранява в един мач. Нищо друго - програмира го да ми пречи да играя. Кореецът бе като електрон, бърз и остър около мен, ръцете му обхващаха често тялото ми, гледаше вперено топката в краката ми, но съм сигурен, че в тези 90 минути тя не го интересуваше. Не знам дали разбираше защо я има на терена. Беше трогателно. Превърнаха един добър играч в куче-пазач заради мен."

Един от великите пасажи в книгата е описанието на усещането от мача в Истанбул, онзи финал, който Милан необяснимо загуби с дузпи, след като водеше с 3:0 след първото полувреме. Пирло изпусна една от дузпите.

"Никога не съм го гледал на запис. Играх го на терена веднъж, още хиляди пъти в главата си. Търсих обяснението, но то просто не съществува. Трябва да сложим черни знамена в базата на Милан - Миланело, за да ни напомня за онзи ден. За да знаят поколенията, че няма начин да се чувстваш неуязвим на терена.

Мислех да се откажа от футбола след Истанбул. Бях разбит. Когато успявах да заспя, сънувах онзи кретен Дудек, който танцуваше идиотски по голлинията при дузпите. Сънувах и ливърпулските му съотборници. Няма мотивация да тренирам и играя футбол. И до днес не мога да преодолея Истанбул. Всичко друго в живота успявам да изживея, надмогна и оставя зад гърба си. За това не намирам думи и сили."

Играчът, когото мнозина определят за най-близък до съвършенството като движения и изпълнения в новото време, е луд по видеоигрите с футбол.

"Playstation" е най-доброто изобретение на човечеството. Не знам колко мача съм играл на него, но са поне 4 пъти повече, от тези в реалния живот. Пирло срещу Неста беше класика в Миланело. Отивахме рано, закусвахме и играехме преди тренировката. След това обяд и пак игра до 4 следобед. Всичко друго бе жертвано и нямаше значение."

Най-култовият тип, символизиращ спокойствието и стила на терена, разказва и за най-великия си ден като играч: 9 юли 2006-а, когато спечели световната титла с Италия.

"Напрежение? Не давах и пукната пара за него. Изкарах деня в хотела, спах и играх на Playstation. Вечерта отидох на стадиона и спечелих купата. Това е."

Просто и в стил Пирло. А във вероятно най-великият пасаж от книгата, Андреа описва моментите на дузпите срещу Франция в същия финал:

"Вдигнах очи към небето и помолих Бог за малко помощ. Не вярвах той да е французин, нямаше начин. Въздъхнах дълбоко. Знаех, че в този момент същото прави работника в завода в Италия, който едва дочаква края на месеца за заплатата си.

Миланският бизнесмен, който понякога е задник, може би надут, но сега гледа вперено и поема дълбоко въздух. Студентът, който е впил пръсти в знамето. Наконтената госпожа от Рим или Милано... Проститутката на ъгъла на улицата. Всички те бяха нас в този момент.

Просто исках малко помощ от небето."

Думи, по-силни от който и да е видеозапис на футболен мач. Емоция, която Пирло е описал като запалянко, не просто като играч.

Той беше гений, дами и господа. Излъчваше гениалност и футбол. Правеше една много сложна работа да изглежда като детска игра.

А топката от днес ще е малко самотна.

Нейният най-предпочитан любовник вече няма да идва вечер.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията