Да живее футболът

Задавали ли сте си въпроса:

Кой ще бъде с вас в радост и тъга, докато смъртта ви раздели? Не, не - не говорим за онзи момент при подписването в някоя ритуална зала на обредния дом.

Питали ли сте се кой ще ви донесе едни от най-великите моменти на радост в живота?

Кой ще ви прави винаги компания със студена бира и мезе? За кого пеете с цяло гърло и от все сърце? Кой ви търпи яростта и псувните в тежките моменти?

Футболът.

Любимата ни игра. Сякаш създадена от Бог за нас простосмъртните. А от време на време ни се пращат някои полубогове, които ни оставят без думи с начина, по който я практикуват. Правят го да изглежда лесен. А не е ли?

Всеки си спомня детството. Обелените колена, скъсаната дясна обувка, гредите от камъни и неуморното ритане до мрак. Футболът не е просто една любов - той е първата любов!

Защо всяка седмица ни заливат с нови "хитове" за горещи жени, мъже, модели, секс... Песните, посветени на любимия ни спорт трябва да излизат по-често от веднъж на 4 години за световно. Та това е религия. Трябва да я възхваляваме постоянно.

Често приемаме мачовете за даденост. Не се замисляме какво ли щяхме да правим без тях. Един приятел обича да казва: "Животът на мъж, който не се интересува от футбол е демо версия".

И още как!

Той е нещото, което оцветява скучното ежедневие.

Всеки път е едно и също - първи съдийски сигнал, първа отпита глътка бира... малко неща биха се мерили с комбинацията. Футболът ни събира. Сплотява ни. Най-различни хора от какви ли не социални ъгълчета.

На стадиона рамо до рамо всички са равни. Чистач, зидар, адвокат, лекар, бизнесмен - жадуват да видят своя любимец с вдигнати победоносно ръце. И топката да е в противниковата мрежа.

А когато има и купа... тогава не се спи! Празненства по улиците, глъчка и веселие. Великите истории във футбола се разказват от поколение на поколение. Още настръхвате всеки път щом чуете фразата "Костадинов влиза на скорост... и ... Господ е българин!" Нали?

Толкова е просто. "Балетът на масите". Така е нарекъл Дмитрий Шостакович тази необяснимо велика и обсебваща игра. Великият композитор е оценил значението на футбола за хората.

В наши дни той е толкова популярен, че може да бъде сравнен със заразна болест. Вижте страстта на Буенос Айрес, Рио де Жанейро, Неапол, Лондон, Варшава, Истанбул, Белград.

Малка част от градовете, които живеят с играта.

Жителите им дишат футбол, ядат футбол, по време на мачове цели квартали са парализирани. Сякаш са обезлюдени. Който не е на стадиона е в кръчмата. Който не е в кръчмата е пред телевизора вкъщи. В офисите се пускат радиа.

Футбол се следи на телефони, мобилните приложения се обновяват трескаво всяка секунда.