Две десетилетия минаха, но дочакахме Третия в света

Постижението на Григор в спорт като тениса връща лентата към най-големия ни успех като глобален и национален ефект

Sportinglife
Sportinglife 06:35 ч., 20 Ное 2017
0
2897

Както и героите от САЩ 94, Григор е "наш, но някак далечен".

Той рядко си е тук от плът и кръв, което е изискване на адски натоварения календар на професионалния тенисист на възможно най-високото ниво. И което засилва още енигматичността му, както и желанието да го гледаме всеки ден, отново и отново, на следващия турнир.

Отликите също са ясни. Говорим за индивидуален спорт - тук печелиш и си гениален само ти, губиш и твоите грешки са фатални, което отваря щита ти за критиките.

И още: Григор е суператлет, излъчва елегантност, в страхотна форма е, има лайфстайл на холивудска звезда. Той е типичната звезда на новото време, създаден за фотосесии, за да е лице на приложения и т.н.

Стоичков и останалите бяха продукти на източния блок, бунтари с големи коси, често на ръба на дисциплината и далеч от представата за идеален спортен режим, хранене по книгите на спортни диетолози и представата за лица на календари.

Но и те, както днес започва да се случва около победите на Григор, изкарваха колективни въздишки и еуфория у хората. Светът ги знаеше, имаше респект към тях, а и най-важното - помни ги и днес, две десетилетия след ерата на Четвъртите в света.

Третият в света също вече си спечели това право. Да го помнят. Защото титлата в Лондон няма кой да я изтрие от стената на славата в зала "O2".

Гърмежите и зарята ги помним от онези години. В неделя пак имаше. Връща се усещането, че идват ония два часа в деня, в седмицата, в които "гледаме Григор". Както тогава - и те бяха много по-рядко, разбира се - чакахме мачовете на Ицо и останалите.

Асоциирането с един спортен успех не е нито срамно, нито странно. Това е колективна еуфория, от която имаме нужда. Спортът ни я дава най-лесно, така е устроен. Затова е велик.

Това е таблетка с хормона на щастието, изпита с двете бири, докато гледаме вперено в екрана тенис. Дори да не разбираме от този спорт или да не сме фенове, няма как да останем безучастни при цялата емоция около нас.

Та помните ли колко неразбиращи и неинтересуващи се от футбол хора през 90-те набързо научиха състава наизуст, че и знаеха, че е паднала формата или се е контузил Златко Янков, например? Така беше. Всяка информацийка около онзи тим бе за национална консумация. Ако тогава имаше интернет в днешния вид на това дигитално и виртуално чудовище, рекорди по трафик щяха да падат, а сървърите да са на огромно изпитание.

Както е днес с всичко около Григор. До вчера мнозина знаеха за тениса само "сервис", "бекхенд" и "форхенд", а днес - ако ги питате - вече ще ви обяснят със сериозно изражение какво е рибрейк, контрапие, как се затвърждава пробив или що е минипробив.

И докато ние се заразяваме от вирус, който сами желаем и от който имаме нужда, Димитров просто загражда своите мечти с кръгче и работи все по-здраво за следващите. Май останаха само две.

Едната е да спечели турнир от Големия шлем, а това е съвсем видимо в обозримото бъдеще с формата, която показа през 2017-а.

Той вече знае какво е да се печели "Мастърс 1000". Няма висока сцена, на която да не е заставал. Да, догодина ще се върнат динозаври като Мъри и Джокович, та конкуренцията на върха ще е още по-яка.

Но когато си победител, ти вече си победител.

Втората мечта... Да не го казваме гласно. Номер три в света е велико постижение в ранглистата. Още две места нагоре - това е най-високото възможно класиране.

Да спрем дотук.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията