Как се става Бог

По улиците е прашно, горещо и тихо.

Няма шум от търкаляна не някоя отмъкната ламаринена кофа, от топката, която тупка между босите крака на децата. Край Нил всичко е някак застинало в спокойствието на следобеда, в мъртвилото на някакво неясно очакване.

Кайро не е тук. Всъщност - тук си е, но хората не са тук, а на хиляди километри в мислите си. Милиони чифтове очи са вперени в една точка на пълна концентрация. Дясната обувка на Ектор Белерин.

Тя почти докосва топката, но за миг едно малко дяволче подлага глава и я отмъква.

Това са няколко секунди, в които тишината вече я няма.

От околните прозорци се чуват викове. Египет тича с топката, заедно със своя герой. Мохамед Салах бутна точно три пъти топката в своя 70-метров спринт, преди да я прати покрай Петер Чех в мрежата на Арсенал.

Гласовете се смесиха - хиляди на "Коп", милиони в дневните на домовете в Кайро, Порт Саид, цялата страна. Гол на Салах за Ливърпул срещу Арсенал, гол за цял Египет!

Това малко божество - защото той в момента е точно това за родината си - изправя на нокти целокупната нация с всяко свое докосване.

Историята на човека, който в момента е водещ голмайстор на Висшата лига на Англия и два пъти поред изпревари Лео Меси и Кристиано Роналдо за "Играч на седмицата в Шампионската лига" тази есен, започва много, много далеч от блясъка на прожекторите. Безкрайно далеч от славата на "Анфийлд" или "Олимпико".

Мохамед Салах Гали е роден на 15 юни 1992 г. в Нагриг. Това е селце с една шепа население, което е сравнително близо до Басион, на стотина километра от Кайро. На някои карти е отбелязано и като кварталче. На други го няма.

Мечтата му е да отиде в големия град. Да стане звезда - едва ли, защото от дете е толкова тих и притеснителен, че чак е плашещо.

Дотолкова, че в съблекалнята на първия му отбор Ел Мокавлун (известен повече като като Араб Канстръктърс), се смеят: Малкият Мо не иска да се съблича пред тях. Но си го харесват, защото не спира да се усмихва.

Салах е изключително бърз и има толкова силен ляв крак, че на 17 го пускат да играе. На 18 е титуляр. На 19 разбират, че е твърде добър за отбора. На 20 Египет знае, че националното първенство е тясно за класата му.

Съдбата се намесва, всичко може да е много различно.

През февруари 2012-а египетското първенство е спряно за неопределено време след трагедията на стадиона в Порт Саид, където загиват 74 привърженици на Ал Ахли. Един от двата топ отбора в страната, както и двигател на революцията на площад Тахрир, започнала и тлееща след 2011-а.

И е време най-добрите в първенството да потърсят къде да играят футбол, защото в родината дълго може да няма мачове.

Салах е толкова тих и незабележим, че остава един от малкото играчи в Египет по това време, който не се изказва за политика. Не яхва вълната. Не търси популярност в дните на популизма. Той мисли само за едно - как да стане по-добър футболист.

На 20 години, в седмиците след трагедията, Мохамед преминава директно от мъничкия си отбор Ел Мокавлун в Базел. Без да играе за грандовете Ал Ахли и Замалек.

Вероятно за това медиите не му обръщат голямо внимание. Не е от звездните имена. На 20 той е в Европа и трябва да се оправя сам в свят, за който само е гледал по телевизията.

Днес всичко това е основната причина Мо Салах да е Бог за Египет. Не е обвързан с пристрастията на ултрасите, не е "враг" за никого, а страстите на тема "Замалек срещу Ал Ахли" в страната са толкова силни, че понякога са пагубни за националния отбор и кауза. Салах не е засегнат от тях.

Оставете настрана, че е най-популярният футболист на тази държава по света. С огромна разлика.

Дори и двата гола, с които класира отбора на първи Мондиал от 1990-а, и тях дори оставете. Железните му нерви да бие дузпа в 96-ата минута срещу Конго...

Те докараха такъв дружен вулкан от еуфория, какъвто страната отдавна не помни.