Малкият принц

Подписва с... Чарлтън Атлетик в Англия, считано и до днес за един от най-странните и необясними трансфери на Острова.

"Просто знаех, че може да нямам друг шанс - обяснява днес. - Англия бе мечтата на всяко датско дете. Аз имах предложения от Ливърпул и Манчестър Юнайтед по-рано в кариерата ми, но избрах Барса. И ако бях пропуснал Чарлтън на 30 години, едва ли друг после щеше да ме иска..."

Първият му мач за лондонския отбор вдига посещаемостта от 5700 на 17 хиляди. Чарлтън е във Втора дивизия. Симонсен вкарва 9 гола в първите си 16 мача, след което... си тръгва.

Клубът е много зле финансово и се оказва, че не може да му плаща, а и има опасност трансферът да бъде блокиран от УЕФА заради неизплатени суми на Барселона. А това ще значи и санкция за играча. Алън си събира багаж и разтрогва договора.

Вейле се намесва. Родният му клуб дължи страшно много - за десетилетието далеч от него, Симонсен е помагал финансово и е изградил реално с негови средства нова тренировъчна база. Вече стабилен, с богат президент, Вейле изплаща 145-те хиляди английски лири, които са проблем за Чарлтън, и откупува правата на своя син.

Алън се завръща у дома. Печели още една титла - трета с този тим. Пак е в тройката за "Златната топка", макар да играе в датската лига!

И отива на Евро 84 като зрял, 32-годишен играч, който знае, че Дания с този суперталантлив свой отбор, може да спечели титлата. Динамитът е плашещ! Но... Гледката на Пребен Елкер, който се държи за главата и маха като луд към скамейката да влизат медицинските лица, и до днес е символична за онова европейско, наред с лика на умопомрачителния Платини.

Още в първия мач, пред очите на света на "Парк де Пренс", Ивон льо Ру чупи крака на Симонсен. Влизането е остро, в никакъв случай не умишлено грубо, но резултатът е печален.

Дания стига полуфинал и губи на дузпи от Испания, но Алън гледа пред телевизора. Успява да се възстанови, играе още 2 години, записва минути и на Мондиал 86, но никога не е същият. Огънят в краката изчезва с възрастта и след тежката травма.

Опита като треньор в последните 2 десетилетия, бе и селекционер на Фарьорските острови, води Вейле, бе и директор в родния клуб.

Стана звезда и на "Денсинг старс" (долу) в родината. Изобщо - дребосък с характер и разностранни таланти!

Позабравен герой, а не бива да е такъв. Той пишеше историята на 70-те във футбола, взе "Златна топка" в ерата на Кройф, Беканбауер (към края им), Платини (началото му), Кийгън (в разцвета му) и още куп великани.

Алън Симонсен бе Малкият принц на Дания.

Такъв остава и до днес, защото никой в страната не успява да го надмине.