На 18 той играеше до Зидан. На 39 сложи въжето на шията си

Трагичната история на Седрик Анслен, който два пъти опитва да сложи край на живота си

Sportinglife
Sportinglife 17:00 ч., 05 Дек 2017
0
6147

Успял е да спести пари и към 2005-а започва да мисли за бизнес след играта, въпреки че не е наършил 30. Оказва се, че са го ужилили и 500 000 евро от сметката му липсват. Почти всичко. Парите така и никога не са възстановени, въпреки няколкото дела, които води.

Същевременно с футбола нещата не са наред, играе в аматьорски отбори под пето и шесто ниво на английската пирамида.

Милдънхейл Таун. Грейвзенд енд Нортфлийт... Не сте ги чували, естествено. Ако не живеете там или нямате вуйчо, който се е настанил в махалата.

Анслен постепенно губи контрол не само върху таланта си, а и върху ежедневието.

Депресията идва неканена. И сяда на масата ти, ляга в леглото, ходи по ръба на бръснача, който движиш по бузите си сутрин. Прогонва хората около теб, но не и преди да го стори с последните остатъци от смисъл, който да намираш в съществуването си.

В онази вечер миналия ноември всичко ще свърши. Първият опит е неуспешен, но сега наоколо я няма съпругата му ("тя беше моята скала" - казва Седрик за нея, но така и не споменава името).

"Не светнах лампите, седях в тъмното и се готвех да го направя. Просветваше само мобилния ми телефон на масата. Изведнъж ми се прииска неудържимо да говоря с някого. С когото и да е. Един последен разговор, може би.".

На помощ идва светкавица, под формата на спомен. Кларк Карлайл е английски футболист, който пребори депресията и основа фондация да помага на колеги в такова състояние. А такива - колкото искаш, не само в Англия.

Седрик намира телефона от колеги и звъни. Говорят дълго, като французинът разкрива всичко, както и това, че се готви да се самоубие. Кларк му казва в никакъв случай да не прекарва вечерта сам, да отиде при приятели, да не спи у дома.

И спасява един човешки живот.

От тогава мина година и днес Седрик вече говори за миналото. За онази вечер, когато въжето бе приготвено.

"Говорете. Просто говорете, търсете помощ - казва човекът, който сега работи доброволно за академия за млади таланти в Норич, преподава в училището и е играещ мениджър на отбор с име Шерингъм Юнайтед в 10-ото ниво на футбола. - Първата крачка е най-важна. След онзи разговор с Кларк, говорихме още няколко пъти.

Той ме свърза и с други футболисти в Англия и Европа, от Франция ме потърси бившият национал Осман Дабо.

Всичко започва неусетно, годините минават, мечтата ти да играеш футбол все повече губи красотата си, отчайваш се от това, че не си търсен от отборите, оставаш без клуб, без договор, феновете не те разпознават, медиите не пишат ни дума..."

Седрик седеше в тъмното и на 39 години бе готов да сложи въжето около шията си. Както го направи Гари Спийд, например.

Историята този път не завърши с трагедия, но не е и романтична, ведра или весела.

Добре, че телефонът бе близо, на масата.

Иначе нямаше да има кой да разкаже тази история днес.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията