Мустакатият идол, който отказа да стисне ръката на Пиночет

Чилийската легенда Карлос Касели бе един от първите открити противници на режима и написа история на Мондиали

Sportinglife
Sportinglife 09:00 ч., 13 Дек 2017
0
2364

Има един израз на Ерик Кантона, който остава значим - не по-малко от футболното наследство на френския гений. "Когато топката мине край гредата, можеш да се разплачеш или да се разочароваш... Но ако загубиш свободата си? Ще плачеш или ще се бориш за нея?".

Но тази история е за един друг футболен бунтар, за когото вероятно не сте чували.

Канто игра и твори сравнително скоро, а и още го прави, макар и не край футболното игрище. Но преди половин век в едни сложни времена в Южна Америка, се роди легендата за човека, който не подаде ръка на Пиночет.

Карлос Умберто Касели Гаридо се ражда през юли 1950-а в Сантяго, като Касели - което остава фамилното му име за обществото и света, е с унгарски корен. Баща му е от тази страна, та името, изписвано на латински като Caszely, се обясява лесно с това.

Това име е изписано със златни букви в чилийската футболна история. И не само футболна.

Годината е 1973-а, а датата - 11 септември. 28 години преди онзи 11 септември, който промени света пред очите ни със сриването на Кулите близнаци в Ню Йорк, Чили е разтърсен от не по-малко драматични събития.

Превратът на Аугусто Пиночет и самоубийството на президента Салвадор Алиенде, който предпочита да пусне куршум в главата си, отколкото да се подчини на военните и лидерът им, сковава в страх страната. Хиляди изчезват, хиляди са убити, хиляди са измъчвани и Чили е в условия на пълна неяснота за бъдещето. Първите дни след преврата са на шок - никой не знае какво и как ще се случи.

Три седмици по-късно националният отбор трябва да играе срещу СССР в плейоф за класиране на Мондиал 1974. Съперникът отказва да пътува за Сантяго в знак на протест срещу случващото се в Чили.

Светът вече е научил, че Националният стадион в Сантяго се е превърнал в "политически концлагер" и над 7000 души са затворени в него (доклади по-късно говорят за над 40 000, които са минали през "стадиона-лагер" за няколко седмици).

СССР отказва да играе в такъв мач, като пише до ФИФА, че "няма да участва в двубой на стадион, пропит с кръв". ФИФА не вижда нищо нередно и разрешава мача, като неявяването на отбора от Източна Европа означава, че чилийците излизат на терена, дриблират след първия съдийски сигнал и бележат в празната врата. Реферът свири край, а страната е на световно първенство.

Един нереален мач в ненормална обстановка.

Касели по това време вече е звезда на Чили. Той казва нещо, което не се приема добре от режима, но пък е прегърнато от хората. "Срам ме е. Отборът ни направи нещо, за което ще се говори 100 години като за световен срам.".

Защо този човек не се радва на класирането на Мондиал?

Още на 19 години Карлос вече е лидер на Коло Коло, най-титулуваният местен отбор. Той печели две шампионски отличия, преди през същата тази 1973-а да стане голмайстор на Копа Либертадорес, като вкарва и на финала срещу адски силния аржентински Индепендиенте, но Коло Коло губи след трети мач трофея.

С наболия си мустак, този набит 170-сантиметров тип е любимец на публиката. Бележи над 80 пъти в първите си 6 сезона в Коло Коло, но събитията от 11 септември 1973-а го отвращават.

Касели е с леви убеждения. Основател и главен двигател на синдиката на футболистите в Чили, който става мишена на Пиночет. Касели обаче не е докоснат и с пръст, твърде популярен е, въпреки че не се притеснява да си казва мнението - както след гротеската, която уж трябва да е бараж за Мондиал.

Дни по-късно нападателят прави немислимото - подписва в Европа, отива в Леванте, в Испания.

Открито се обявява срещу случващото се в Чили и напуска страната. Слуховете в Сантяго са, че хората около Пиночет, които всячески опитват да наложат позитивен имидж на новия режим, натискат да не бъде викан в отбора за световното в Германия през 1974 г.

Но е в състава, защото просто няма по-добър нападател. В Леванте е вкарал 15 гола в 22 титулярни мача, което стига и до феновете в Чили като информация. Той е в страхотна форма и политиката остава на заден план. Прякорът Ел Чино се ражда заради ниския му ръст и леко дръпнати очи. Значи Китаеца и е първият от двата му прочути прякора.

През юни 1974-а Пиночет кани в двореца отбора, който се готви да замине за Западна Германия.

Това е паметен ден. Съдбоносен.

"Студени вълни ме обливаха, докато този човек, приличащ на Хитлер, с неговата шапка и тъмни очила, идваше към мен. Когато застана отпред и подаде ръката си, аз скрих моята зад гърба."

Думите са на Касели, казани години по-късно. Лицето на диктатора остава непроменено. Хората около него гледат свирепо, а играчите са в тотален ужас. Не се случва нищо, разбира се, но усещането в отбора е, че Касели ще пострада много сериозно за дързостта си.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията