Любовникът на "Мала Маракана"

Драган Джаич риташе топката в стената с плаката на Райко Митич, а днес е до него на стената на славата на Звезда

Sportinglife
Sportinglife 09:00 ч., 17 Дек 2017
0
4558

"Получавах по 50-60 писма на ден, от почитатели, обожателки, деца... Пишеха ми и фенове на Партизан, за да кажат, че идват да ме гледат на мачовете на Звезда. Тайничко, но сядат на трибуните." Разказът е за края на 60-те, когато лявото крило е в разцвета на силите си.

Финалът с Италия е едно от големите разочарования в живота му. В Рим репрезентацията изнася феноменален мач, надиграва напълно домакините и води с гол на Джаич до 80-ата минута. Вместо да се приберат и да играят по-разумно, за да вземат титлата, югославяните търсят втори гол и атракции по терена. Джаич се подиграва с Анастази и Бургнич, но се уморява в последните минути. Както и целият отбор.

10 минути преди края Доменгини изравнява от пряк свободен удар и се налага преиграване.

Италия е в подем, преживяла страха от първия мач, когато е надиграна. И взима купата с 2:0.

Джаич е трети за "Златната топка" в края на същата 1968-а. Той е след Джордж Бест и Боби Чарлтън в ера на изключителни футболни фигури.

Успехът на най-високо ниво е близо, но му убягва отново и отново. През 1971-ва Звезда е на полуфинал за Купата на шампионите и смазва Панатинайкос с 4:1 в Белград. За реванша обаче Джаич е наказан и пропуска мача, а гърците печелят с 3:0 и се изправят на "Уембли" срещу Аякс на Кройф.

"Ние бяхме изключителен отбор, на който не стигаше малко късмет в един случай, малко опит в друг, малко тактика в трети...", описва тези години крилото-плеймейкър.

Някъде около 1970-а, когато вече е на 24-25 г., Джаич започва да изпълнява и нова роля, не само да пробива отляво. Той задържа топката и е нещо като мозъкът на отбора.

Embed from Getty Images

"Най-силният футболист с топка в краката в света в момента", отсича Франц Бекенбауер, въпреки че това са времената на Бест, Кройф, Пеле и Еузебио.

"Той е Балканско чудо. Съжалявам, че не е бразилец. Никога не съм виждал по-естествен, по-натурално надарен футболист." Думите са на Пеле, който води своя Сантос за мач на "Мала Маракана" срещу Звезда.

Стадионът обожава своя Джайо. Няма по-голям кумир на запалянковците в годините от средата на 60-те до 90-те. Генерацията на Пикси, Дею, Панчев и останалите заема подобно място в сърцата на навиячите, но в кафаните около "Маракана" ще ви кажат, че Джаич може да бъде равняван само с Райко Митич и Шеки - Драгослав Шекуларац. Разликата е, че Драган показа и на света какво може, не само на Белград и Югославия.

На Мондиал 1974 отново блести, вече като лидер и типичен плеймейкър изнесен леко вляво (любима позиция на Роналдиньо, Зидан и др. в по-късни години).

Вижда играта, знае кога да ускори, кога да задържи топката. Кога да центрира и кога да опита комбинация късо и ниско по земята.

Югославия минава група с Бразилия (0:0), много силните шотландци (1:1) и Заир, който размазва с 9:0. Провалът идва във втората групова фаза, когато поражението от Западна Германия не е изненада, но тези от Полша и Швеция не са очаквани в Белград. Идват и критики, призиви за "подмладяване"... Джаич е на 28 години!

Заминава за Бастия, където играе сезон и половина, преди да се върне в Звезда и да сложи край там, където бе началото.

На 28 май 1978 г. в Мостар облича за последен път червено-бялата фланелка, която е срасната с душата му. Записва 590 мача и 287 гола за Звезда, преди да окачи бутонките.

И на Северната трибуна още не са отекнали възгласите "Джайо, Джайо", когато клубът го назначава за технически директор. Само на 33 години е, но поема поста. 12 години по-късно още го заема, когато Звезда вдига към небето Купата на шампионите в Бари. Джаич е там по костюм, не по екип. Но има голяма заслуга за триумфа.

Той е любимото момче на "Маракана", любовникът на звездашите, но в любовта невинаги нещата са цветя и рози.

През 1998-а е избран за председател на клуба и всички са сигурни, че е правилният избор. Но през април 2003-а за първи път - и за последен - чува от трибуните на "Райко Митич" рефрена "Джайо, одлази". Защо го гонят?

Отборът не върви, а и финансово нещата не са добре. Навиячите обвиняват ръководството, а Драган излиза и им казва, че трябва да са търпеливи. Някои от тях не искат да бъдат, като гневът се насочва към идола.

Най-срамният му час дойде в един мразовит ден през януари 2011-а, когато го арестуваха и с белезници пред светкавиците на репортерите го вкараха в ареста в Белград.

Обвиниха го в мръсни сделки, в измами по трансферите на топ играчи на Звезда като Неманя Видич... Година и осем месеца името му бе почернено, а феновете не можеха да повярват - нима легендата си е позволил такива неща?

И до днес остава мистерия, защото през ноември 2012 г. Томислав Николич, президентът на Сърбия, издаде декрет за прекратяване на разследванията и съдебните действия срещу националното богатство. Имаше и мнения против, но като цяло май така бе най-добре.

Един от героите на народа не бива да бъде опетняван.

Десет дни по-късно го избраха с пълно единодушие за трети мандат като президент на Звезда, какъвто е и до днес. Репутацията му вече не е безупречна заради случилото се преди 6 години, но клубът се изправи на крака, отборът отново е силен, а Северната трибуна е въодушевена.

Джаич - нейният идол от повече от половин век, е все там.

Югославският играч, получил най-широко и неоспоримо световно признание, е на мястото си. В дома си.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията