Историята на едно умъртвено приятелство: Пеп срещу Жозе

Мениджърите на Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити днес са в студени отношения, но невинаги е било така

Sportinglife
Sportinglife 09:30 ч., 10 Дек 2017
0
14440

Мракът и светлината.

Естествено, това е повърхностният начин да възприемем едно съперничество, което - въпреки че е изключително младо - вече е абсолютен бестселър на световния футбол.

Чували сте го стотици пъти: "отборите на Жозе паркират автобуса", "той е обсебен от резултати, не от игра", а Пеп е "футболен гений, който кара отборите си да играят изключителен футбол"...

Оставете ги настрана. Колкото фенове, толкова и мнения за това кое е красиво, кое е естетическо, кой е мрак и кой светлина в играта, която има толкова много нюанси и която преоткриваме ежедневно.

Пеп и Жозе днес пак ще са един срещу друг. Ще се поздравят хладно, вероятно без да срещнат поглед, край тъчлинията на "Олд Трафорд", ще поведат отборите си във войната, наречена "Дерби на Манчестър".

Но тук има много повече от съперничество за три точки и психологическо предимство в надпреварата за титлата.

Те бяха приятели, колкото и да не ви се вярва. Е, факт е, че това бе далеч назад във времето, около есента на 1996-а, когато сър Боби Робсън застана начело на Барселона. Пеп е изключително влиятелна фигура в клуба тогава, един от големите любимци на Кройф, който го е превърнал в негово ухо и око на терена и в съблекалнята.

Робсън води със себе си Жозе Моуриньо - надъхан младок, който е обсебен от амбицията да е треньор и вече е впечатлил англичанина с познания и "прочит" на детайли в играта.

Жозе трябва да е мостът между новия треньор и отбора, като езиковата бариера е само един от проблемите. "Пеп бе един от хората, с които Жозе се разбираше отлично", каза приживе сър Боби. Нарече ги дори "приятели".

"Това бяха нормални работни взаимоотношения", хладно коментира Гуардиола от дистанцията на времето.

Но, да - двамата са близки, въпреки че днес не го признават. Потвърждавали са го и съотборници от онзи тим, които ги виждат в дълги разговори за футбол след тренировките. Остава в отлични взаимоотношения и при Ван Гаал в следващия период на развитие на Барса, когато Моу пак е асистент.

Пътят им се разминава, Моуриньо вече трупа репутация и трофеи с Порто и Челси, когато през 2008-а Барса трябва да вземе важно решение. Кой да наследи Франк Рийкард и да спре възхода на Реал с две поредни титли, след като отборът - шампион на Европа от 2006-а на каталунците постепенно вехне.

Спортният директор Чики Бегиристайн и вицепрезидентът Марк Ингла пътуват до Сетубал, където в родния дом на Жозе се срещат с кандидат номер едно.

Той ги впечатлява със страхотен обяд, а после с презентация на това как вижда Барса да атакува върха отново още в първия сезон.

Но Бегиристайн се колебае, а и се намесва Жоан Лапорта. "Трябва ни човек с духа и визията на Кройф, с неговите идеи", казва на Чики. Двамата обсъждат до късно в неделя вечер, а в понеделник Моуриньо е очакван в Барселона за преговори.

Говори се, че Лапорта отива при Йохан в дома му, за да получи и неговото мнение. Кройф е като Кръстник на клуба, а е ясно кого е посочил, ако е имало такъв разговор.

Моу пристига в Каталуня, за да проведе едночасова среща с Бегиристайн, на която разбира, че не е избраният.

Пеп е. Треньорът на Барселона В по това време, с едва едногодишен опит в професията. Останалото е история - 14 трофея за 4 сезона и раждането на втория дриймтим на Барса.

Жозе никога няма да забрави това. И се грижи никой в клуба да не го забравя.

През 2010-а Барса се изправя срещу Интер в Шампионската лига, а за първия мач пътува с автобус до Милано, след като изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутъл (или нещо такова) блокира въздушното пространство над Европа. Каталунците губят с 1:3 насред съдийски грешки, но и с изключителна преса и игра на Интер.

Реваншът е паметен. Гостите използват тактики от първите глави на учебниците на Еленио Ерера, Роко и Поцо - катеначо в чистия му вид. По средата на първото полувреме остават с 10 души след изгонване на Тиаго Мота, а Жозе се промъква зад Пеп и му шепне: "Не си мисли, че си спечелил".

Елиминирането в онази нощ е сладък триумф, Моуриньо тича из терена на "Камп Ноу" и размахва пръст към небето.

Враждата вече е разпалена и тлее. Но най-лошото (или пък най-доброто, като неутрални) предстои.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията