И днес Дунав разказва тихо за него

Един от най-великите в историята на футбола - Ференц Пушкаш, мина през невероятни изпитания в пътя си

Sportinglife
Sportinglife 10:00 ч., 23 Дек 2017
0
2840

"До онзи ден не знаех, че футболът може да бъде толкова красив. С такъв играч, не мога да повярвам как унгарците са изпуснали световната титла."

Думите са на сър Алекс Фъргюсън, казва ги за прочутия финал в Купата на европейските шампиони през 1960-а.

Шотландецът е на трибуните на "Хемпдън Парк" и гледа как Реал бие Айнтрахт със 7:3, а седемте гола за кралете на Европа вкарват двама играчи. Три бележи Ди Стефано, четири нанизва Ференц Пушкаш.

За 26 минути тънтурестият нападател, сресан като войник, прекратява всякакви опити за съпротива на германците. Отмъщение? Може би - и това...

Пуршели Биро Ференци, както се произнася името му на унгарски, се появява на света в будапещенския квартал Зугло, съвсем близо до Дунав. Болницата на улица "Ужшоки" и до днес отбелязва събитието, случило се на 1 април 1927-а с малък плакет. "Тук се роди Ференц Пушкаш", пише на него.

Две години по-късно татко му променя фамилията си на Пушкаш, по-унгарско е. Семейство Пуршели става Пушкаш. Тогава вече живеят в Кишпещ, който днес е девети район на столицата, а в далечната 1929-а - предградие.

Стаята му на улица "Уйтемето" (Новото гробище) гледа към игрището на клуба Кишпещ и няма друг избор, освен да е влюбен във футбола.

Никой не помни да има ден, в който да не е ритал на улицата или на игрището. И в добавка - татко му е треньор на юношите в клуба.

На 10 го записват, въпреки че трябва да си навършил 12, за да можеш да си картотекиран. Но в клуба чешат главите си, защото хлапето е феноменално. И решават: малкият, когото в квартала знаят като Очши (Приятелчето), ще бъде записан с фалшивото име Миклош Ковач, който е въображаем герой и е на 12. В юношеския отбор влиза и Йожеф Божик, наричан в квартала Чучу, който живее в същата сграда и рита с Очши по няколко часа на ден. Приятели от най-ранна възраст, каквито остават за цял живот.

Майката Маргрит Биро е "лошото ченге" в семейството. Таткото е радостен, защото малкият е невероятно талантлив и обожава футбола. Мама настоява на училището, носи книги и често се кара. Ференц чете романи за Дивия Запад, за индианци. Любознателно дете, което обаче има една голяма мечта - топката.

През 1943-а Пушкаш дебютира за Кишпещ и започва да прави това, което по-късно се струва толкова естествено на всеки, който го е гледал. Праща топката където си иска с левия крак, а най-често иска да е в мрежата.

След Втората световна война Будапеща се променя. Светът се променя. Унгарската футболна лига възстановява първенството и Кишпещ играе официални мачове. През 1944-а вкарва 7 гола в един мач и страната говори за този суперталант. През 1946-а нанизва 32 попадения, а година по-късно завършва с 50! Кишпещ е втори в класирането.

През 1949-а отборът става армейски. Носи и ново име - Хонвед, като за първи път става шампион през 1950-а. Пушкаш е в стихията си, въпреки че и той, и кварталът, се бунтуват срещу превръщането на клуба в армейска част. Левичарят е суперзвезда и четири пъти поред е голмайстор на първенството. А съставът... Изумителен. Цибор, Кочиш, Божик, Пушкаш... Титлите идват една след друга. И тези играчи стават гръбнак на отбор, който светът никога няма да забрави.

Митът за Могъщите маджари се ражда в края на 40-те години, а Пушкаш е направил своя дебют още през 1945-а. Ядрото на отбора е от вратаря Гюла Грошич, Бузански, Лорант, Хидегкути, Кочиш, Цибор, Божик и Пушкаш.

Съставът рядко се променя. В продължение на 9 години той тероризира Европа, печелейки всеки мач, в който играе. Серията от 32 двубоя без поражение е знаменита, но няколко резултата са наистина паметни и знакови за футболната история.

През 1952-ра Унгария печели олимпийската титла, като побеждава на финала Югославия с 2:0. На терена е целият дриймтим, страховит и безпощаден. С бързи и къси пасове, с невероятно движение по терена за онези времена, с отигравания с едно докосване и играчи, превъзхождащи всички съперници технически, Маджарите са диктатор във футбола.

Пушкаш е капитан и неоспорим лидер на този суперотбор.

"Той беше най-добрият сред нас. Имаше шесто чувство за футбола. При 1000 съществуващи начина да направи нещо, той винаги успяваше да открие 1001-ия." Думите са на Нандор Хидегкути, който играе важна роля в този състав.

"Беше способен да ритне топката веднъж и да вкара два гола", казва Золтан Цибор, друг от Магъщите Маджари.
Ференц е гениален. Технически е съвършен, владее всеки удар, спира топката безукорно, прехвърля я над главите на съперниците, вижда играта и с гърба си. Шутовете му са кошмарни, може да вкара дори от 35-40 метра, и не толкова със силата им, колкото с невероятна прецизност.

Олимпийските шампиони обаче са предизвикани - Англия, родина на футбола, иска да "натрие носа на тези унгарци", като ги победи в Мача на века на "Уембли".

Никога в историята приятелски мач не е предизвиквал такова световно внимание. Англия няма загуба на свой терен преди това, а играе международни мачове от 70-те години на 19-и век. Унгария отива със славата на най-добър отбор в света, но... "никога не са играли с нас", пишат медиите в Лондон.

Е, случва се. Датата е 25 ноември 1953-а. Моментът, в който Пушкаш овладява топката от въздуха, праща капитана на Англия Били Райт на метри встрани с елегантен финт с тяло и забива топката в мрежата, вдига на крака 110 000 на трибуните. Англичани. Те аплодират, невиждали такова хладнокръвие и умение.

Унгария бие с 6:3. За този мач има книги, филми, легенди и митове. Пушкаш е световна звезда. Той вкарва два пъти в двубоя и оркестрира целия този спектакъл.

Англия иска реванш, за да покаже, че поражението, че гордостта на родината на играта е наранена. Получава го. През май 1954-а над 92 000 пълнят трибуните на Националния стадион в Будапеща, където виждат нов изумителен мач. 7:1. Пак два гола на Пушкаш, по два и на Цибор, и на Кочиш. А идва световно първенство...

Няма съмнение кой е фаворит.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията