Номер 10 и останалите 10

Да си спомним забравените от аржентинския отбор, спечелил титлата покрай гения на Мондиал 1986

Sportinglife
Sportinglife 14:50 ч., 13 Юни 2018
0
3424

Четвъртфиналът е с Англия и се очаква да е класика. Заради политика, класа на играчите, старо съперничество, жажда за мъст на терена и извън него (несправедливостите към южноамериканските отбори от 1966-а и войната за Фолкленд). Класика и се получава.

Това е мачът от историята на световните първенства, за който всеки е чувал. Независимо дали се интересува от футбол или не.

Божията ръка и Божественият гол - двете попадения на Марадона класират напред Аржентина, въпреки че отбор срещу отбор срещата е напълно равностойна.

Тогава се ражда и прочутата фраза (освен тази за божията ръка, казана от самия Диего): "Номер 10 и още 10".

Пише я френският в. "Екип", който добавя в репортажа си за мача, че "един получовек, полубог сам се е нагърбил с мисията си да направи страната си световен шампион.".

В Аржентина изречението звучи другояче - в прословутото заглавие на "Ла Насион": "Dios y diez". Господ и още 10.

Полуфинал с Белгия - 2:0 с два гола на Марадона. Единият - не по-малко велик от този срещу Англия (втория).

Финал с Германия - 3:2, като в последните минути Диего асистира по фантастичен начин на Буручага за победното попадение.

Първи случай в историята, в който един човек става световен шампион в отборен спорт, позволявайки на още 21 да получат това звание.
Така реагира светът. И с право. Марадона завършва първенството с пет гола и пет асистенции, а общо Аржентина вкарва 14 попадения.

Шампионският състав е един от най-незвездните в цялата история на тази футболна сила. Искате още доказателства за това ли?

Марадона не успя сам да направи тима световен шампион четири години по-късно, въпреки че го закара на финал. Единствените му помощници - Каниджа и вратарят Гойкоечея, не стигнаха (нападателят бе наказан за финала срещу Германия).  Аржентина завърши на шесто, четвърто и трето места около Мондиал 1986 в Копа Америка. Провал, като за нация - колос на континента.

Това бе поколение без много класа, но с Марадона.

Пумпидо, Ислас и Селада са вратарите. Ислас е един мрачен тип, който 8 години по-късно бе на Мондиал 94. Стоичков и Сираков му вкараха головете за 2:0. Помните...

Кучуфо е напълно откачен бранител на Велес, който загина преди 13 години в нелеп инцидент. Простреля се с пушката си в камиончето, с което бе тръгнал на лов.

Руджери - Главата, е идол на Ривер, който остана близък приятел на Марадона и му бе асистент в националния на Мондиал 2010.

Пасарела дълго бе треньор, а после и президент на същия клуб, за да напусне безславно, след като Ривер отпадна срамно във втора дивизия през 2011-а.

Хорхе Буручага и Хорхе Валдано бяха другите запомнящи се фигури от световното на Диего, защото вкараха голове на финала (третият бе на Броун) и по пътя към него.

Буручага играеше във френския Нант през 1986-а. Беше звезда в Южна Америка като част от отбора на Индепендиенте, спечелил Копа Либертадорес през 1984-а, но светът не го знаеше. Средна работа.

Валдано бе играч на Реал по време на Мондиал 86, но да кажем, че беше голямата звезда на онзи Реал... би било пресилено. С Уго Санчес в атака, но и с Бутрагеньо, Санчис, Мичел, Васкес... Това е отборът, воден от Петорката на Ястреба.

Валдано направи и най-голямо име във футбола след годините като играч. Той е един от визионерите на играта, Реал дълго разчиташе на него като директор и съветник, нещо като човекът с вечно важното мнение, консиглиери. Кройф за Барса бе Валдано за Реал.

Останалите?

Пумпидо работеше във федерацията, после бе и треньор, за последно - на родния му Унион от Санта Фе.

Имената на Рикардо Бочини (икона на Индепендиенте с над 800 мача за клуба, между другото), Клаудио Борхи, Нестор Клаусен, Ектор Енрике, Рикардо Джусти, Хулио Олартикоечеа, Карлос Тапиа, Марсело Тробиани... На света на футбола не говорят нищо.

Това е отборът, който Марадона направи световен шампион през 1986-а. Билардо не изпълни обещанието си между другото, а у дома си върна на Фильол в интервю, в което се изсмя на критиците си след титлата. Пасарела, който не влезе дори за секунда на терена по време на Мондиала, напусна националния и не проговори никога повече на треньора.

На онова световно имаше отбори като Франция с Платини, Тигана, Жирес, Босис, Фернандес и Батс.

Англия на Линекер, Ходъл, Биърдсли, Рийд, Уилкинс, Робсън и Бътчър.

Германия с Шумахер, Румениге, Алофс, Литбарски. Бразилия с невероятните Карека, Мюлер, Жозимар, Сократес и Зико.

Испания с гръбнак от Мадрид, Дания на Лаудруп и Елкер, Белгия с феноменален състав, воден от Кулеманс. И СССР с 13 играчи от Динамо Киев, един от законодателите на клубния футбол в Европа по това време.

Състави, по-силни от аржентинския, ако ги сравним на хартия.

Но никой от тях нямаше Марадона.

Един номер 10 и останалите 10... Достатъчно силна смес за една световна титла.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията