Нарисуваната трибуна, мажоретките и пиронът на Вини Джоунс

Историята на първия сезон на Висшата лига, в който всичко си беше като в старата Първа дивизия, освен заставката на "Скай"

Sportinglife
Sportinglife 17:05 ч., 09 Яну 2018
0
3097

На следващата вечер, понеделник, 17 август, мажоретки затанцуваха в центъра на игрището преди Манчестър Сити - Куинс Парк Рейнджърс (1:1).

"Какво ще кажете момчета, впечатляващо, а?!", опита да вдигне духа в студиото на "Скай" Ричард Кийс, облякъл поредното от стряскащо ужасните си сака. Гостът - звездата на националния отбор Крис Уодъл опита да смотолеви нещо, очевидно смутен от случващото се.

След този първи уикенд, футболът в Англия никога няма да е същият. Прогнозира го Анди Грей тогава, в същото студио. И се оказа прав.

Трансферът на годината бе преминаването на Алън Шиърър от Саутхемптън в Блекбърн за колосалните 3,2 милиона лири. И си струваше, човекът знаеше къде е вратата. Нищо, че новият му дом - стадион "Иууд Парк", изглеждаше като декор за филм, в който сценарият се върти около бомбардировки през Втората световна война. Ремонтираха го, за да отговаря на "Доклада Тейлър".

В този първи уикенд на сезон 1992-93 година, из терените в 11-те мача от новото чудо Висша лига излязоха общо 13 чужденци.

Французинът Ерик Кантона бе нападател на Лийдс. Датчанинът Петер Шмайхел пазеше на Манчестър Юнайтед, а на крилото летеше украинецът Андрей Канчелскис, представляващ футболното явление ОНД като национален отбор.

Мишел Вонк бе на вратата на Манчестър Сити, холандец. Гунар Хале от Норвегия риташе безкомпромисно в защитата на Олдъм, Крейг Форест (Канада) пазеше на Ипсуич, Роланд Нилсен бе неуморим десен защитник на Шефийлд Уензди и Швеция, Ханс Зегерс бе вратарят-лъв на Лудата банда от Уимбълдън (холандец), също между гредите, но на КПР, седеше Ян Стейскал от Чехия.

Датчанинът Джон Йенсен бродираше в средата на терена за Арсенал, шведското крило Андерс Лимпар бе култов герой за феновете на "топчиите", Роберт Важиха с неподражаемите му (и доста дразнещи, честно казано) мустаци тип "Лех Валенса" търсеше място в атаката на Евертън, а израелският голаджия с убийствен ляв крак и наднормено тегло - Рони Розентал, вкарваше за Ливърпул.

13 чужденци в 22 отбора. Днес на пръсти се броят отборите във Висшата лига, които имат по-малко от 13 само в техните картотеки.

Всички 22-ма мениджъри бяха британци. Нито един чужденец.

Е, получихте някаква представа какви времена бяха.

В разгара на сезона Ерик Кантона премести своите футболни гениалност и арогантност на стотина километра от Лийдс в Манчестър, карайки хората в Йоркшир да стигнат нови стандарти в даване на плътност на думата "омраза". Това бе ходът, който промени всичко за Юнайтед. Канто поведе бригадата на Фъргюсън с нейните стари кучета - Хюз, Маклеър, Брус, но и младоци като Гигс и Шарп. Първа титла на "Олд Трафорд" след 26 години чакане и старт на период на доминация, която може да се сравни само с тази на Ливърпул от втората половина на 70-те и през 80-те.

Стражът на Форест Марк Кросли също написа история - той стана единственият вратар, спасил дузпа на Матю льо Тисие, онзи грозноват типаж с толкова футболен талант в краката, колкото и следи от нездравословни храни и бира в стомаха. От 48 удара от 11 метра, Ле Тис изпусна само веднъж. Срещу Кросли.

"Провървя му. Имах 99 гола за клуба и не исках стотният да е от дузпа", както обяснява с чувство за хумор самият гений на Саутхемптън. Изобщо - хуморът, нормалността и липсата на всякакви звездни мании около футболистите бяха нещо типично за онези години.

В края на сезона Юнайтед триумфира с 10 точки пред Астън Вила, изненадващ претендент. Изненадващ за кого всъщност? Това бяха години, когато нищо в английския футбол не ставаше по сценарий.

Играч на сезона стана Пол Макграт от Вила, който почти не тренираше през десетте месеца на първенството. Коляното му бе "палаво", както сам го казваше. Е, имаше и проблеми с алкохола...

Вила гостуваше на Олдъм няколко кръга преди края и мачът бе телевизионен. Фъргюсън заминава да играе голф в неделния ден и нарежда на играчите да не гледат. Ако Вила падне, Юнайтед е шампион 3 кръга преди края. Стив Брус обаче кани целия отбор у тях на бири и след поражението на конкурентите, всички пият до 4 ч сутринта. Титлата най-накрая е в "Театъра на мечтите". Това е шампанското в края на сезона.

Сълзите са на "Сити Граунд", където двете Купи на шампионите греят във витрината, при това - спечелени съвсем неотдавна.

В последния кръг Форест губи у дома от Шефийлд Юнайтед с 0:2 и отпада. Цикълът е затворен, а Брайън Клъф плаче и напуска.

През януари 1975-а той пристига на същия този стадион, когато отборът е във Втора лига. Прави го шампион, слага на главата му две корони на Европа, а 18 години и пет месеца по-късно си тръгва, оставяйки изпаднал в същата Втора дивизия тим. Разликата е, че пропастта между второто и първото ниво се увеличава с появата на Висшата лига, но нито Клъфи, нито някой друг още подозира това през онзи сезон.

"Никога няма да забравя как 3000 фенове на гостите му пяха името заедно с нашите", клати глава вратарят Кросли, спомняйки си онзи ден.

"Може ли една дума, Брайън", спира мениджъра след края на мача репортерът на "Скай". "Разбира се: Сбогом", отвръща великият треньор.

Това е. Историята на първия сезон във Висшата лига, разказана съвсем накратко. Светът на английския футбол се преобърна, сега нищо не е същото.

За добро или лошо.

Брайън Клъф, ако беше жив днес, щеше да мърмори за много от нещата, които се промениха безвъзвратно.

Начален час в 15 ч в събота? Стига, Клъфи - днес това е за неудачници. Има мачове на обяд и вечерта в събота, по три, че и четири в неделя, а и в понеделник. Че и в петък.

Модерни времена са. И минаха 25 години от края на онзи дебютен сезон.

Е, добре все пак, че онзи кошмар с мажоретките на центъра на терена на "Мейн Роуд" не се превърна в традиция.

Още тогава на Уодъл, а и не всеки истински запалянко, бе трудно да го преглътне.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията