Денят, в който Тоталният футбол умря и възкръсна

1974-а бе голяма година.

Ако го погледнем съвсем безпристрастно, беше поредната от лудата поредица години през 70-те, носещи се на гребена на вълната на музиката, освободените схващания и дългите коси.

През януари туристи се похвалиха, че снимали за първи път Неси в езерото Лох Нес.

През февруари Солженицин бе депортиран в Германия от Съветския съюз, а месец по-късно президентът на САЩ Ричард Никсън се съгласи "под натиска на обществото" да осветли записите по скандала Уотъргейт. И това му струва политическата кариера.

"Бийтълс" вече не бяха точно "Бийтълс", след като във въпросната година Ринго Стар издаде сингъл, а Джордж Харисън направи самостоятелно американско турне.

На 8 май Магдебург от ГДР сдъвка Милан на финал за КНК и показа, че и времената във футбола са странни и паметни.

Два месеца без един ден по-късно умря Тоталният футбол. Ето такава година беше 1974-а. Луда и незабравима. Като всяка година, ако обаче не броим това с Тоталния футбол.

А той умря и възкръсна само за 2 часа в Мюнхен на този 7 юли, за който споменахме.

Да ви представим този мъртвец, който всъщност никога не е умирал в сърцата и душите. Той се роди някъде в средата на 60-те, а буйните си коси и непокорен дух показа на света в началото на 70-те, когато Фейенорд и после три пъти Аякс вдигнаха Купата на европейските шампиони.

За Аякс да пишем в детайли, вероятно ще е загуба на време. Това е онзи отбор на Кройф, Неескенс, Крол, Реп и Кайзер, в който всеки е защитник, нападател и халф, всеки брани вратата и напада с удвоени усилия тази на съперника.

Фейенорд не е много далеч като класа. Аякс е най-силният отбор на континента, но е спорно дали има много по-добри от конкурента от Ротердам.  Ако Аякс има Кройф, Фейенорд има Ван Ханегем. Той също е талантлив на ръба на генииалността и води зад себе си самобитна банда от суперфутболисти.

Холандският футбол е особена бира. До края на 50-те той на практика е аматьорски. Няма никакви успехи, националният отбор се е класирал само за едно световно първенство през 1938-а и това е.

И когато някой все пак подвига въпроса - как така в страната, в която са два от вероятно петте най-силни отбора в Европа в началото на 70-те, не прави нищо на национално ниво и хората дори не се интересуват имат ли отбор или не, отговорът идва бързо.

Ринус Микелс, човекът зад тактиката на всепобеждаващия Аякс, поема "оранжевите" само няколко месеца преди първенството с цел да направи отбор за Мондиал 1974.

Преди това квалификациите са наглед фасулска работа. Исландия и Норвегия не могат да са съперници, но Белгия е много силен отбор. Гръбнакът е от Брюж и Андерлехт, които се представят великолепно в Европа на клубно ниво. След 0:0 в Антверпен, на холандците трябва реми и у дома за класиране. Те имат с 10 гола по-добър баланс от белгийците преди решителния мач и равният резултат ги урежда.

Съставът е много силен - Крол, Сурбиер, Хаан, Неескенс и Реп от Аякс. Рийзберген, Янсен, Ван Ханегем от Фейенорд. Роби Рензебринк, изящният левичар от Андерлехт, както и Кройф начело на този оркестър, вече като играч на Барселона.

Най-трудно е класирането, защото мачът с белгийците е кошмарен, а 0:0 е направо късмет за "оранжевите". След което Микелс се захваща здраво за работа, като му дават поста за постоянно. 

Триседмичният подготвителен лагер за световното е пълна новост за холандския национален отбор. Никой никога не се е интересувал от резултатите в него преди това, отношението е било скандално непрофесионално.

Звездите на Аякс и Фейенорд разбират, че слава има за всички. Кройф е тарторът, нещо като треньор на терена.

"Микелс в съблекалнята, аз на игрището", е неговото мото. Останалите го приемат, защото Йохан е най-силният футболист на планетата в този момент. И най-напредничаво мислещият, без съмнение.

Холандия ще играе без страх, с мисъл само за победа, с много движение и в стила на Аякс. Това е заповедта на Микелс.

Възникват, разбира се и проблеми. На вратата се появява лицето Ян Йонгблод, който играе в малко известния ФК Амстердам. Освен, че играе с осми номер (по азбучен ред са подредени номерата в отбора), този тип с огромни бакенбарди и дълги коси - като почти всички в отбора, има и друга интересна история. Той не е най-добрият вратар в Холандия, със сигурност.

"И Шрийвърс от Твенте, и Трейтел от Фейенорд бяха по-добри - спомня си Ван Ханегем. - Дори Стуи от Аякс, на когото викаха Горещата крокета, защото понякога изпускаше топката без видима причина като вряла крокета от фурната, бе по-добър. Но Микелс и Кройф настояха първи вратар да е Йонгблод".

Причината - той е бил полеви играч до 20-годишна възраст, когато го връщат на вратата. Бърз, отличен с крака, играещ почти като бранител. При високата линия и непрестанното търсене на оставяне на противника в засада, това е правилният човек.

Пресата в Холандия е скандализирана, въпреки че авторитетът на Микелс и Кройф е огромен. Първият скандал е готов.

В отбора цари хармония, изненадващо за големи врагове, каквито са Амстердам и Ротердам. Всички тайно са уверени, че могат да играят най-добрия футбол на това световно и да спечелят.

И го правят. Те са просто великолепни.

"Никой не може да бие холандците - пише още след първия мач срещу Уругвай английският в. "Таймс". - Те владееха терена с лекота, покриваха всяко пространство и можеха да вкарат колкото поискат голове."

Джони Реп вкарва два, за да бъде победен с лекота един от най-коравите отбори на турнира. В този мач светът вижда това, което Европа знае от няколко години, гледайки Фейенорд и особено Аякс. Когато тези типове са в хармония и играят задружно на терена, няма спиране!

И още нещо - жокерът Рензебринк излиза на сцената. В Холандия той е доста спорно име в селекцията, подобно на вратаря. Напуснал е страната на 21 г., без да играе за грандовете, въпреки че е от Амстердам.

В Брюж и Андерлехт прави страхотна кариера, но това не са времена с интернет и много футбол по телевизията. Холандците не могат да разберат как е в отбора, като не е пред очите им, с екипа на Аякс или Фейенорд.

"Роби е един от гениите на холандския футбол и трябва да бъде запомнен като такъв - казва Кройф години по-късно. - С него и Ван Ханегем имахме двамата най-добри левичари в Европа по това време."