Григор опитва да мисли като фаворит и "играч за вторите 7 дни"

Григор Димитров мина през два дълги и изтощителни за нервите ни мача, за да е на осминафинал в Мелбърн.

И ако онова инфарктно 3:2 над американеца Макензи Макдоналд в сряда беше неочаквано, то никой не си е правил илюзии, че ще има разходка из корта в петък сутринта, когато насреща бе Андрей Рубльов.

Надъхан, агресивен и неудобен за Гришо, който пази и лошия спомен от US Open 2017, да си признаем - руснакът ни лъхаше на потенциални неприятности.

Григор мина и през него. Не лесно, в мач на грешки и накъсан тенис, напълно оправдано в адската жега, минавала и 40 градуса на моменти.

Погледът на критика веднага ще отсее няколко видни неща в представянето на Григор дотук - и в Бризбън, и в Мелбърн:

- първият сервис още е в 2017-а, празнува и не е влязъл в новия сезон, а той е много, много важен

- не вървят ключови удари - бекхендът, който обикновено приспива съперника, ретурът...

- формата на българина е сравнително колеблива като ниво на тениса.

Ок, така да е. Експертите знаят какво говорят, сигурно са прави за тия компоненти.

Можем да поспорим, че първият сервис един-два пъти се завърна точно, когато имаше най-голяма нужда от него. А бекхендът препарира Рубльов в ключови моменти, макар - да, не е като в последните месеци на миналата година...

Но да сложим от другата страна на везната видимите позитиви:

- физически Григор е звяр, вероятно един от тримата най-добри атлети в елита на мъжкия тенис

- главата му вече мисли като на фаворит, той печели геймове, сетове и мачове - двата последни особено - като такъв

Тук отваряме скоба. Срещу него се играе с двоен хъс и тотална освободеност, защото е №3 в света и да загубиш от толкова високо поставен играч, не е проблем. Ако го биеш - ти си герой.

И въпреки това Григор посреща напрежението с лекота, като взе два мача, които през 2016-а вероятно би изгубил (срещу Макдоналд и Рубльов).

Добавяме и факторът "пренасищане", за който много анализатори говориха, че очакват да се появи при Гришо. След успеха от Лондон и невероятните последни седмици на миналия сезон, разбираме накъде бият. Но до момента не се вижда такъв ефект.

И ако не допусне изобщо да се появи, Григор ще е спечелил още една от психологическите битки, които остават зад фасадата на тренировките и мачовете, а са неизменна част от големия спорт.

Всичко това говори за едно узряване за новия етап, в който Димитров трябва да влезе след прогреса през 2017 г. Единственият начин да остане на нивото, на което той сам се изкачи, е като се превърне в "играч за вторите 7 дни". Символично, разбира се.

Турнирите от Големия шлем продължават по две седмици и ако си от тези, които остават за втората, си сред елита. За Григор това трябва да е рутина тази година. А такъв статут се постига с изграждане на мислене на фаворит.

Рано е да говорим дали ще се случи, но в Мелбърн първите знаци са добри.

Макдоналд бе огромен тест, типичен случай за "бананова кора", която се появява от никъде под крака ти и неусетно стягаш багажа.

Рубльов - дори още по-сериозен с мисълта за последната среща и неудобния стил.

Кирьос, ако той е съперник в осминафинала, ще е също много мъчно препятствие, с оглед на поражението на полуфинал в Бризбън миналата седмица.

Но трябва да бъде преодолян и Григор да влезе във вторите седем дни. Тогава вече нищо не се знае. Напрежението върху българина ще спада, а насреща ще са хора, които вече не са освободени от задължението да печелят, не са аутсайдери.

Несъмнено и формата на Димитров ще се подобрява с всеки ден. И втората седмица в Мелбърн може да ни донесе големи емоции.

Но... стъпка по стъпка. Да си спомним 2017 г., когато този подход "просто да гледаме към следващия мач" донесе успех.

И на нас като зрители и фенове, и на самия Григор.