Удивителната тирада на Жозе - факти и митове

Специалния изригна в защита от критиките, но - да опитаме да прочетем между редовете

Sportinglife
Sportinglife 07:00 ч., 17 Март 2018
0
2996

Има моменти в историята на футбола (и не само), които трябва да приемеш с всички пори на душата и разума си, да ги съхраниш дълбоко в шкафа на спомените - те са вечни. И ако в сряда не се случи чак Осмо чудо на света с отпадането на Манчестър Юнайтед от Севиля, в петък пред очите ни се написа история.

Жозе Моуриньо се върна към най-силните си години с пресконференция-урок, в която отново направи това, в което е абсолютен майстор. Отклони вниманието от проблемите на отбора си, насочи го към себе си, пречупи критиките за случилото се в сряда вечер към собствената си личност и спечели време.

Португалецът надминава дори сър Алекс Фъргюсън, когато стане дума за психология, за променяне на посоката на вятъра и обществените възприятия за определени факти във футбола. И това му носи успех, защото е достатъчно интелигентен да знае, че мнозина се страхуват от това, което не разбират. А не много хора във футбола умеят да разбират Жозе, особено, когато той не иска това.

В петък Специалния изнесе 12-минутен монолог пред изумените репортери, а уж трябваше да говори за мача с Брайтън в Купата на ФА.
Какво ни каза Моуриньо?

"Феновете имат право на своето мнение, но има нещо, което аз наричам футболно наследство (използва думата heritage)."

След което изреди постиженията на Юнайтед в последните 7 години в Европа, като това са фактите. Две отпадания в групите на Шампионската лига, един четвъртфинал, едно отпадане на осминафинал, един сезон без европейски футбол, една купа в Лига Европа.
И сега - отново елиминация на осминафинал.

Факти.

Но Жозе говори за "heritage", подчертавайки какво е заварил в клуба като материал. Определено това са камъни в градината на Луис ван Гаал и Дейвид Мойс, защото недвусмислено бе казано: "Аз заварих това и това, а наследникът ми един ден ще завари Лукаку, Матич..." Тоест - той поправя прогнил и течащ покрив.

Доста неуважително от една страна, а и не съвсем вярно. Когато Моуриньо пристигна на "Олд Трафорд" през лятото на 2016 г., в клуба бяха Давид де Хеа, Ашли Йънг, Уейн Рууни, Фил Джоунс, Майкъл Карик, Антонио Валенсия, Хавиер Ернандес - шампиони поне по веднъж с отбора.

Карик, Рууни, Валенсия и Смолинг бяха в състава и през 2011-а, когато Юнайтед игра последния си финал в Шампионската лига, а първите двама имат по три финала в турнира зад гърба си, един от които - спечелен.

В добавка - Бастиан Швайнщайгер и Хуан Мата, също шампиони на Европа, но с други отбори. Това не е лош heritage, при това без да изброяваме класните играчи като Марсиал, Депай, Ерера, Блинд, Ромеро - полуфиналисти и финалисти от Мондиал 2014, национали на Испания и Франция...

Нататък.

"Когато отидох в Реал (2010-а), заварих там Икер Касияс, Чаби Алонсо и Кристиано Роналдо - само те тримата бяха играли четвъртфинал в Шампионската лига до този момент. Това е heritage."

Митове.

Освен споменатите трима, поне четвъртфинал бяха играли Йежи Дудек, Карим Бензема, Алваро Арбелоа, Раул Албиол, Кака и Ласана Диара. А полякът и бразилецът бяха ставали шампиони на Европа.

Кака и Роналдо бяха "Златни топки" за 2007 и 2008 г., а това - макар Жозе да го пропусна - също е heritage.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията