Ние сме най-расисткият клуб на земята и се гордеем с това

Добре дошли в Йерусалим, град пропит от невероятна история и три религии. А, да - и градът на Бейтар

Sportinglife
Sportinglife 08:50 ч., 03 Апр 2018
0
5787

7 години по-рано се случиха събития, които трябваше да подскажат на Ндала какво го очаква.

Апоел Таибе става първият отбор, който гостува на стадион "Теди", съставен изцяло от арабски играчи.
90 минути трибуните пеят "Смърт на всички араби", особено Източната, където Ла Фамилия вече е оформена като група.

Нещата се влошиха още повече през 2005-а, когато Аркадий Гайдамак, един руски евреин, купи клуба. Парите му обещаваха славни времена и доминация. Но феновете имаха едно наум. Меко казано.

Гайдамак се оказва близък приятел на Рамзан Кадиров, лидера на Чечня. Не е ясно точно как, но това става новина в Израел. И в Йерусалим, сред морето от жълто-черни расисти и националисти, собственикът на отбора вече е "мръсен предател, боклук и мишена".

Но пък се оказва с ужасно чувство за хумор. През януари 2013 г. босът завежда Бейтар за контрола в Грозни срещу Терек, а у дома ултрасите искат смъртта му за тази нечувана обида.

По-лошото предстои. Седмица по-късно в клуба пристигат 24-годишният нападател Заур Садайев и 19-годишният защитник Джабраил Кадиев.

"Гайдамак е взел двама мюсюлмани да играят за Бейтар!", пише вестник в Йерусалим. Няма дори имената на играчите. Не са важни. Скандалът е огромен.

Първата тренировка на уплашените нови играчи е ад. Те са псувани от стотици, наобиколили игрището, заградено предвидливо с телени огради. Няма никаква надежда някой някога да ги приеме.

Капитанът Ариел Харуш прави историческа грешка. Той е легенда, култов герой за феновете. До този ден. Тогава решава да покаже как помага на новите момчета и ги прегръща братски пред репортерите. Ултрасите виждат това. Край на любовта към вратаря и лидер на отбора.

Всъщност, играчите на Бейтар приемат Кадиев и Садайев. Но феновете - абсурд.

Срещу Макаби Нетаня, дни по-късно, Садайев вкарва важен гол - с него домакините повеждат, а двубоят е труден. Стадионът изригва мощно в радост, съиграчите прегръщат голмайстора. След минута ултрасите осъзнават кой е вкарал и си тръгват масово от Източната трибуна. "Никакви араби, чист Бейтар!", пеят.

Разбира се, в края на сезона след едва няколко мача, двамата си тръгват от клуба.

Ла Фамилия от години е най-влиятелното звено в клуба. Президент, директори, спонсори... Не. Политиката се диктува от поведението на феновете, а привличането на добри играчи става на практика невъзможно. Лошата слава на Бейтар изпреварва всякакви преговори.

През същата 2013-а, когато клубът изживява драмата и фиаското с двамата футболисти от Чечня, се сменя и ръководството. Ели Табиб е модерен човек, който бързо осъзнава - трябва да държи под око хората от Източната трибуна.

В момента председател на клуба е Ели Охана, който е със статут на Бог за всеки фен на Бейтар. Двамата заедно, Охана и Табиб, опитват да намалят влиянието на Ла Фамилия.

Колко успяват?

Преди година клубът реши да привлече един огромен талант от Франция - Антоан Конте. Младият централен защитник е юноша на ПСЖ и със скандална репутация в родината му, след като преби с бейзболна бата друг младеж и го прати в болница задълго.

Не това интересуваше обаче тарторите от Ла Фамилия, които обградиха офисите на Охана и ръководството.

Мюсюлманин ли е? Това ги интересуваше.

Отрицателен отговор. И едва тогава - трансфер.

Ето това е Бейтар, където ще чуете песента "Ние сме най-расисткият клуб на света".

Хората с жълто-черната идея в сърцето всъщност са горди с това.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията