Дузпата в Мадрид - история, стара като света

Последната истинска емоция от футбола е да разделя мнения

Sportinglife
Sportinglife 10:35 ч., 12 Апр 2018
0
4006

И - дузпа.

Майкъл Оливър се наведе решително, посочи бялата точка и светът полудя.

Седиш пред телевизора, чакаш продължения, а дори да си неутрален, няма как да не си наелектризиран от обрата на Ювентус, граничещ с подвиг. Разумът отдавна не участва във възприемането на мача, просто попиваш историческия момент - някой да бие Реал с 3:0 на неговия стадион, след като е губил с 0:3 преди това, у дома. И чакаш още 30 минути в пълно неведение какво ще се случи и кой ще продължи.

За тия моменти живее всеки фен.

Дузпата за нарушение на Бенатиа срещу Васкес бе ужасно груб начин да се наруши целокупното желание на масите да гледат продължения и, ако не сте привърженик на Реал, тя ви кара да крещите от ярост.

Спорна е. Нека кажем, че сме виждали да ги дават, както и да ги пропускат...
Колкото хора, толкова и мнения за тая дузпа, но - и това е история, стара като света. Един миг, а цялата футболна планета говори за него.

Вечер по-рано бе отмененият гол на Манчестър Сити. Миналата седмица - нещо друго, например неотсъдената дузпа срещу Агуеро в манчестърското дерби или поредният спорно отменен гол в Испания...

Беше ясно, че историята ще завърши с нещо такова. Футболът е запазил поне едно от великите си качества, недокоснато от модерните брандировки и лустрации на играта. Емоцията, разделянето в мненията, вечният спор. Без тях той остава една игра на суператлети, които тичат задъхани в преследване на точки и милиони.

Пример от преди година.

Барса бие с 6:1 ПСЖ във вечер на нереални футболни събития. Паметна, без съмнение. Половината свят пее оди за "обрата на века". Другата половина - за "обира на века".

Днес таксиметровият шофьор те посреща с "видя ли каква дузпа им дадоха на тия... (Sportinglife.bg е уважаван сайт, такива думи не публикуваме)". В офиса първият колега до кафемашината ти обяснява, че "евала на съдията, че имаше смелост да свири".

Като цяло, гледни точки да искате във футбола.

Ето две опорни. Васкес е сам пред вратата, спира топката на гърди и вероятно ще стреля - доста вероятно, голово. Бенатиа налита, събаря го - дали в гръб, дали през ръце, в гърди... От инерцията. Като цяло такава атака откъм гърба се свири по-често, отколкото се пропуска.

Но това е 93-ата минута.

Влизаме в дебрите на баскетбола, друга велика игра. Там има неписано правило - когато топката отскочи от ринга в последните 2-3 секунди и остане спорна под коша, не се свири нищо. Никакви нарушения. Удари, лакти, сблъсък, изпънати жили и мускули кой ще стигне първи. Няма фаул. Не се решава мач с такъв фаул. Е - това са неписани правила. И за това говори Буфон, като нарича Оливър "човек без чувства, с боклук вместо сърце".

На всички ни се искаше (освен тези, които са за Реал) да не бе свирена тази дузпа, за да гледаме още 30 минути и трилърът да стане епос. И всички, които достатъчно дълго гледаме футбол, знаехме, че такъв велик мач ще има подобен неизбежен епилог.

Бе предначертано точно някоя такава дузпа да сложи вечен печат на един мач за историята. Подвигът на Юве беше за паметник, но както често тази игра го прави, остана само с бетонни основи и ще бъде помнен, но не и записан в статистиките.

Случва се постоянно. Сега кърви сърцето на Юве. В друг ден ще е друг. Ние няма да спрем да коментираме, да се разделяме на лагери с мненията си...

Това е смисълът от футбола.

Изненади като в Рим във вторник и лудости, спорни ситуации и вулкани от емоции, гняв и екстаз, като ситуацията в добавеното време в Мадрид. Първото виждаме все по-рядко, защото УЕФА и ФИФА направиха каквото могат играта да стане нещо като "Монополи" - където са парите, там е футболът.

Но поне емоциите няма кой да ни отнеме.

Въпреки че... Не забравяйте, че идва VAR... Може да стане и по-зле.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията