Клоунадата на Брус и дузпата на Барни Ръбъл

Историята на великия финал от 1984 г. в деня, в който Ливърпул и Рома се срещат отново

Sportinglife
Sportinglife 08:30 ч., 24 Апр 2018
0
4175

Ходът работи.

Домакините (защото те са си такива, въпреки че финалът се води на неутрален терен), започват по-припряно.
Точно Нийл вкарва гол още в 13-ата минута и стадионът притихва.

Три минути преди края на първото полувреме Пруцо изравнява с глава.

Embed from Getty Images

Редовното време и продълженията минават без повече голове и идват дузпи. Това е първият финал на турнира на шампионите, решен с наказателни удари след 120 минути и равенство.

Исторически момент.

Треньорът на домакините Нилс Лидхолм е спокоен. Играчите на Рома са тренирали дузпи в дните преди мача, а и имат в състава си Конти, Ди Бартоломей, Пруцо и Грациани - все дузпаджии. А вратарят Франко Танкреди е един от най-добрите при удари от 11 метра в Европа.

Фейгън е далеч по-притеснен, но казва на Гробелаар: "Брус, опитай да ги разконцентрираш, да ги разколебаеш... Измисли нещо.".

22-годишният Стив Никъл, играещ най-големия мач до момента в кариерата си, тръгва първи. И пропуска. Рома вкарва чрез капитана Ди Бартоломей и повежда.

Тогава се случва нещо странно. Нийл реализира, а зад топката застава Конти. Срещу него - Гробелаар, който си гъне странно краката, сякаш а-ха да падне.

Кълчене, някаква пантомима и гротеска. Включително и дъвчене на мрежата, което изумява италианеца. И той пропуска.

Сунес и Ръш бележат, Ригети прави същото срещу танцуващия отново комично Гробелаар.

Embed from Getty Images

Идва ред на Грациани, обикновено спокоен пред гола. Пак клоунадата на вратаря, нервите не издържат, удар над гредата и ... мачбол за Ливърпул. Алън Кенеди, левият бранител, тръгва към топката.

"О, не", спомня си какви мисли са минавали през главата му Марк Лоуренсън, сега анализатор на BBC, тогава защитник на Ливърпул. Барни Ръбъл, както е известен Кенеди (по героя от "Семейство Флинстоун") е бил дузпи 3-4 пъти на тренировка. Никога не е вкарвал. Как го е избрал Фейгън, и до ден днешен не е ясно.

Барни спокойно вкарва. Четвърта европейска титла за гигантите от "Анфийлд".

Рим и до днес живее с травмата на този загубен домакински финал. Награждаването е озвучено от писъци и рев от трибуните, градът не може да повярва, че купата е изпусната.

Английската преса нарича Гробелаар "спагетените крака", а по-късно го кръщава Клоунът-принц.

21 години по-късно в Истанбул, на дузпите между Ливърпул и Милан във финал, пак спечелен от английския отбор, Йежи Дудек опита да повтори клоунадата на Брус. И пак успя, спасявайки три дузпи. Има една "малка" разлика.

"През 1984-а Бруси не спаси нищо - казва Нийл през смях. - Той ги стресира, но те биха отвън. Не пипна топката, а стана герой!".

На следващата сутрин в хотела на победителите в Рим идват фотографи, за да направят традиционната сесия с купата. Играчите не слизат, повечето не са будни, легнали са около 6 часа сутринта. Празненствата са били твърде дълги и сериозни. В автобиографията си Кени Далглиш пише, че са минали през вино, бира и ... каквото е имало в бара на хотела. Спомените са бледи.

Джо Фейгън обаче излиза край басейна с трофея и сяда на един шезлонг, а зад гърба му двама карабинери "пазят" купата. Кадър за историята!

И мач за историята - култов, припомнян и преразказван през поколенията с фенове и на двата отбора. В Рим е кошмар, в Ливърпул - апотеоз на великите години на клуба.

Днес Рома иска своя реванш, а "Анфийлд" - шестата си купа на шампионите. Очертава се дуелът да е великолепен. И за двата тима шансът да са на финал е твърде голям, твърде неочакван в този момент от историята им, и залогът е невероятно висок.

Embed from Getty Images

Ливърпул, очаквано, включи в плейлистата с песни, които ще се пускат на публиката на "Анфийлд" в последния половин час по време на загрявката преди мача, един стар шлагер.

Онази песен на Крис Риа.

Психологически удар. Част от играта.

И от историята на това съперничество.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията