Странният гол, който прати Купата с ушите да нощува в кръчма

През сезон 1980-81 г. Ливърпул и Реал пъплят към финала за Купата на европейските шампиони през трънливи пътеки.

Отегчени от доминацията на Нотингам с два поредни трофея, шампионите на Англия и Испания с облекчение виждат как българският ЦСКА елиминира отбора на Брайън Клъф от турнира и пътят е разчистен.

И все пак - работата не е лесна.

Ливърпул елиминира финландския ОПС с 11:2 общ резултат, минава през амбициозния Абърдийн - шампион на Шотландия с Алекс Фъргюсън като мениджър (1:0 и 4:0), след това бие два пъти екзекутора на Форест - ЦСКА, с 5:1 и 1:0, за да дойдат полуфиналите срещу Байерн.

След 0:0 в Англия, фаворит са баварците. Но в Мюнхен нещата не стават по сценарий. Ливърпул измъква 1:1 и е на финал, въпреки че играе без основни играчи и губи още в първите минути контузената си звезда Кени Далглиш.

От другата страна на решетката на турнира фаворит е Реал, изгарящ от амбиция за първи трофей в турнира след 15 години суша. Шесткратен европейски шампион, Мадрид стига до мача на "Парк де Пренс" с общ резултат 7:2 над ирландския Лимерик, 3:0 в двата мача над силния унгарски Хонвед, много трудно 2:0 (след 0:0 в Москва) над съветския Спартак и епични полуфинали срещу Интер.

Наглед изгодното 2:0 у дома прави Реал фаворит, но на "Сан Сиро" италианците вкарват, а после изпускат куп положения да вкарат мача в продължения. Все пак 0:1 е достатъчно.

На 27 май в Париж настроението е като за голям мач. Ливърпул, доминираща сила на континента с купи през 1977 и 1978 г. срещу Реал, който не е печелил трофея отдавна, но ... си е Реал.

Алън Кенеди е спорен трансфер на Боб Пейсли от Нюкасъл, купен три години по-рано. Ляв бранител, който не пасва лесно на стила на Ливърпул.

"Основно ритах топката и гледах да е далеч от вратата - разказва самият той. - Още в дебюта ми срещу Куинс Парк се чувствах не на място и играх лошо. След първото полувреме Пейсли процеди през зъби, "че в Щатите са застреляли грешния Кенеди", с което разсмя съблекалнята. Чудех се кога ще ме изгонят, смятах всеки сезон за последен в Ливърпул и това бе допълнителната ми мотивация."

За финала във френската столица се изсипват десетки хиляди ливърпулски фенове, доста повече от испанците. Пеят палава песничка за "Гей Париж", за празненствата, които ги очакват, разкарват се из улиците с перуки и облекла като от "Мулен Руж".

Идва време и за мача, но куриозите около него са много.

"Теренът бе в ужасно състояние - разказва по-късно Вуядин Бошков, треньорът на Реал. - Не бяха подстригали достатъчно ниско тревата, топката едва вървеше, подскачаше трудно. И двата отбора имаха огромен проблем с това. На моменти сякаш топката изобщо не се движеше."

Кени Далглиш не е тренирал близо месец и определено е далеч от най-добрата си форма. Звездата на Реал Сантиляна започва да куца още в първите минути (следствие от ужасния терен). Изобщо - предпоставки за скучен мач на предпазливост.

Embed from Getty Images

В съблекалнята на Ливърпул също е интересно.

"Преди мача човек от УЕФА дойде и ни каза един куп правила, които трябвало да покрием - разказва Алън Хансен, лидерът на отбраната на "червените". - Имаше само час, ние се настройвахме в съблекалнята и се готвихме за загрявката. Оказа се, че всяка реклама на екипа е забранена.

Наредиха да скрием логото на екипите и горнищата на екипировката си - на "Умбро". Помощник-треньорът Рони Моран обикаляше съблекалнята и лепеше ленти от тиксо върху емблемите.

Вместо да мислим за мача, се занимавахме с такива неща..."