Странният гол, който прати Купата с ушите да нощува в кръчма

Историята на финала от 1981 г., когато Ливърпул удари Реал в грева до глезените

Sportinglife
Sportinglife 09:00 ч., 24 Май 2018
0
2214

Голямо надлъгване пада, но в 81-вата минута се случва нещо, подходящо за като цяло странния финал.

"Получихме тъч пред тяхната врата и аз леко се затичах по фланга, надявайки се никой да не си помисли да ми подаде - смее се Алън Кенеди. - Просто исках да дам опция на Рей Кенеди, който изпълняваше тъча. Бях сигурен, че няма да хвърли към мен.".

Embed from Getty Images

Но Рей вижда съфамилника си и топката отива към левия бранител, той поема на гърди и влиза в наказателното поле. Бранителят на Реал Кортес опитва с див шут да изчисти, но се разминава с топката. И Кенеди, който шутира рядко и по правило безобидно, се озовава сам срещу вратаря Родригес. И то под малък ъгъл, като шутът е изключително сложен. Стреля и вкарва.

"Грешният Кенеди", както се шегува с него старият Боб Пейсли.

Феновете са кръстили Алън Кенеди с прозвището Барни Ръбъл, като намират прилика в него с анимационния герой от "Семейство Флинстоун". Барни тича към трибуните и се радва. Голът остава единствен и Ливърпул за трети път е шампион на Европа.

Историята не свършва дотам. Партито е до рано сутринта в ресторант в Париж, след което отборът излиза за дома, където е парадът в Ливърпул.

След него, за привечер на 28 май, е насрочена фотосесия със световните медии, които трябва да снимат как купата влиза в музея на стадион "Анфийлд".

Embed from Getty Images

Има малък проблем. Трофеят го няма.

Той е в един пъб на име The Falcon в квартала Къркби в Ливърпул. И му се радват местните хлапета, жени и корави мъжаги, които пият бира край най-важната купа във футбола.

Фил Томпсън, капитанът на победителите, качва купата в багажника на своя "Форд Капри" и отива в кварталния пъб. Той живее на стотина метра от него и е треньор на местния аматьорски отбор (всеки пъб има такъв в Англия). Носи трофея, като след минути цялата махала научава и се стича там.

Снимки и забава, "две-три бири, доколкото помня" - по думите на Фил... Президентът на клуба Питър Робинсън звъни късно вечерта в дома на капитана и пита къде е купата.

Томпсън за щастие я е прибрал, след като е изкарала няколко часа в кръчмата, но фотосесията е пълен провал. Бранителят слуша "конското" от шефа и си ляга. Пресконференцията е на следващата сутрин на "Анфийлд", а Томо е със силно зачервени очи и пие аспирин.

Всичко е добре, когато завършва добре.

"Никой нямаше да я открадне", казва на бесния Питър Робинсън, преди да иде у дома да си доспи.

Такава е историята около историята на финала Ливърпул - Реал. Минаха 37 години, а в събота двата гранда ще се срещнат отново на финал в турнира на шампионите.

Времената на лепенето на тиксо върху емблемите, трева до глезените и купа, която можеш да отнесеш с колата до кварталната кръчма, са безвъзвратно отминали.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията