Фъргюсън бе арогантен простак. Нямах избор, освен да го уволня

40 години от първото и единствено уволнение в кариерата на шотландеца

Sportinglife
Sportinglife 12:30 ч., 08 Юни 2018
0
3335

Феновете го харесват, а резултатите са добри. В клуба обаче не всички са спокойно и доволни, защото в атмосферата цари страх до ужас от този човек.

С феновете има и друга история. Хората от Пейсли, предградието на Глазгоу, където играе Сейнт Мирън, не ходят да гледат отбора масово. Предпочитат да хванат в събота автобуса и да идат на стадионите на Рейнджърс или Селтик. Фъргюсън наема един микробус с уредба и високоговорител, като започва да обикаля с Фреди Дъглас, местен техник и жичкаджия, с микрофон в ръка, да зове народа да идва на "Улицата на любовта". Стадионът, разбира се, никакви други асоциации!

И те започват да идват. Публиката се увеличава, отборът играе по-нахакано, нещата потръгват.

Но напрежението си остава, най-вече заради горещия характер на мениджъра.

Веднъж сменя в седмата минута младия Били Старк. Онзи гледа уплашено, но не смее да каже нищо. "Малко прекалих, Били... Не игра толкова лошо...", смотолява Фъргюсън нещо като извинение към объркания полузащитник дни по-късно. Алекс да се извини? Къде ти.

В това време културата на пиене на футболистите е в разцвета си, но Фъргюсън, както повелява за човек, който има пъб, знае всичко. Наема си "шпиони", които му донасят пълната информация кой къде е бил, до колко часа и какъв брой бири е обърнал.

Бар "Ватерлоо" се оказва истинско Ватерлоо за някои от играчите му. Талантът Франк Макарви отива там, за да отпразнува повиквателната си за младежкия тим на Шотландия. Голяма работа е за един играч от Втора лига. Но го виждат "шпионите", а това значи - Фърги научава.

И му казва страшни неща: "Изваден си от състава, свършен си за футбола, ти си идиот!".

Младото момче е напълно объркано, уплашено от този страховит тип. Седмица по-късно се приближава към Алекс и съпругата му Кати, които са на благотворителна вечеря. Получава опрощение. Един от малкото е.

Пак по това време Мартин Фъргюсън, братът на Алекс, случайно вижда групичка от играчите във "Ватерлоо". И казва на Фърги.
Той мълчи, ден по-късно има важен мач срещу Партик Тисъл. Изчаква да мине, а после в съблекалнята е като тайфун. Чупи бутилки в стената над главите на играчите. Крещи им, а те не помръдват, вцепенени. Победили са с 1:0...

Фъргюсън разбира, че в бара се е обсъждало и това, че отборът не е доволен от премиите за победите. Гневът му е двоен. Кара всички играчи, още по екипи, преди да са се изкъпали, да подпишат споразумение с клуба, че няма да посещават "Ватерлоо". Който го наруши, договорът му отива в коша.

Отборът е в пълен шок. Но подписват всички, а месеци по-късно Сейнт Мирън е шампион на Втора дивизия и влиза в елита.
Някъде по това време в клуба се появява Уили Тод, купил акциите от собствениците. Той е новият бос, като от първия ден отношенията му с Фъргюсън са сложни.

Резултатите са колебливи, но новакът все пак се задържа над изпадащите, а Абърдийн вече два пъти е питал за това може ли да вземе Фъргюсън. Тод не дава и дума да се издума - може да не го харесва в личен план, но вижда обема работа, който върши.

През този сезон се случват невероятни неща в Сейнт Мирън.

През зимата Алекс завежда на Карибите отбора по време на кратка пауза - около 10 дни.  Играят в Барбадос, Тринидад, Гвиана и Суринам. Първата заповед при заминаването е: "Каквото се случва на турнето, си остава на турнето!". Нищо не се казва на медиите и не придобива публичност. Това е опит да бъде откъснат от напрежението съставът и да се сплоти още.

Слухове за легендарни гуляи из баровете на играчи, дошли с позволението на Алекс, има много. Официално - нито дума. Там обаче Фърги оставя футболистите наистина на по-свободен режим, това е признавал и сам.

Но истинският хит идва на един от мачовете, като за него също дълго не се знае. 20 години минаха, преди самият Алекс да разкаже тази история. Такова табу е наложил на нея.

В Гвиана местният отбор играе доста грубо и централният нападател Боби Торанс е ритан по терена безкомпромисно. Алекс се оплаква на съдията, но без резултат.

"Влизам на терена, това копеле в отбраната им си прави каквото иска", казва мениджърът на помощника си по това време Дейви Провън. И на полувремето 35-годишният Фърги се появява като резерва. "При първото центриране към мен му показах, че има нови правила - разказва сър Алекс много, много по-късно. - При следващата възможност го заковах. Точно този, който риташе Боби. Съдията ме изгони, а онзи лежеше като умрял на терена, охкайки."

След мача Фъргюсън държи реч в съблекалнята и казва на играчите, че за тяхното здраве ще е добре никой в родината да не разбира подробности от този мач.

Но Тод разбира. И не е доволен.

След това идва и скандалът с администраторката на клуба. Тя не позволява да бъдат отпуснати дневни на футболистите за пътуването, а и орязва задължителните бонуси, които клубът им дава за квартири и придвижване от домовете до тренировките и мачовете. Фъргюсън я заплашва с физическа разправа, после взима ключовете от офиса и я оставя отвън няколко часа, без да може да влезе да си свърши работата. Жената е в шок, уплашена до смърт от този гневен тип, който крещи обиди в лицето и.

Тод е бесен и иска обяснение, за да не вика полиция в клуба. В скандален разговор се стига до крясъци между него и Фъргюсън, а мениджърът се изпуска, че дълго е намирал начини да дава допълнителни пари на играчите, за да компенсира липсата на бонусите.

Което вече влудява боса. Той не знае нищо за това.

"Беше наивно да мисля, че мога да спечеля битка със собственика", признава много по-късно Алекс.

Тод го дава на футболен трибунал, но хитро аргументира обвинението - нерегламентирани преговори с Абърдийн. И печели, като уволнява мениджъра си без да му плаща неустойка.

Фъргюсън е бесен и обжалва. Но апелът пропада, като трибуналът отвръща: "Видяхме 15 обвинения в нарушение на контракта на мениджъра с клуба, както и на правила на Футболната асоциация. Млади човече, ще си щастлив да останеш в тази професия при такива провинения.".

Тод триумфира. "Прав ти път, арогантно копеле", сигурно си е казвал, когато Фърги си е разчиствал бюрото. През 1978 година Алекс Фъргюсън е уволнен за първи и единствен път в своята кариера.

Останалото е история.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията