Неуморимият Руди

„Когато станах треньор, майка ме погледна и ми каза, че и приличам на чистач от улицата. Мислеше, че в спорта няма бъдеще и че трябва да работя като обществен служител.”

Думите са на един 88-годишен човек. Непостижим рекордьор.

Неговата мисия в живота никога не е било да седи на едно място. Името му е Руди Гутендорф.

Германецът е водил 55 футболни отбора по света, а 18 от тях са били национални.

И кой би могъл. Сред тях са Бермуда, Боливия, Антигуа, Австралия, Нова Каледония, Фуджи, Непал, Тонга...

Работил е на всички пет континента.

Кариерата на Руди започва през 1963 година, когато го наема Майдерихер, сега Дуисбург.

Отборът завършва втори в първото издание на Бундеслигата.

„Нашите съперници бяха безпомощни и не можеха да ни вкарват голове, а аз вдигах ръце на пистата – спомня си Гутендорф. – Това беше сигнал за мен и професията. Чудно бе как завършихме втори след Кьолн.”

Към края на кариерата си Гутендорф също прави чудо.

На 8 април 2000 година воденият от него Руанда направи 2:2 срещу пълния със звезди Кот д’Ивоар в световна квалификация.

По това време работодателят на германеца е държава, раздирана от вътрешна война и беднотия.

„Това може би е най-красивият момент в кариерата ми – продължава германецът. – Хуту и Тутси се прегръщаха, целуваха. А бащите им искаха да си прережат гърлата във войната. Синовете бяха на терена, на трибуните. Заедно.”

С германските отбори най-големият успех на Гутендорф е с Шалке, когато стига полуфинал за КНК през 1970 година.

Част от методите му били да изведе тима на тренировка в 5 часа през нощта точно пред една от мините в Рурската област. Така футболистите щели да усетят миризмата й и да гледат как миньорите отиват на работа. Нали те са феновете по време на мача.

Рядко Гутендорф се задържа в Германия.

Неговата страст са пътуванията. Последният отбор в кариерата му е националният отбор на Самоа.

„Винаги съм обичал да работя с най-бедните сред бедните – смее се Руди. – Защо? Добър въпрос е. Жена ми също ми го задаваше. За мен футболът е мисия. И смятам, че бях добър мисионер.”

През 2011 година германското правителство дава орден на Гутендорф.

Сега той живее в родния Кобленц, където е изключително популярен. Често разказва истории в телевизионни предавания и се занимава със страницата си във фейсбук.

„Един ден ще си отида и искам животът ми да е имал смисъл. Затова поемах най-големите рискове”, завършва историята си Руди.