Футболът не е математика. Не е наука. Той е точно обратното

Хорхе Валдано е световен шампион с Аржентина от 1986 г., една от големите фигури на онзи отбор. Нападател на Реал от 80-те, след това треньор и директор в клуба, днес той е считан за един от големите умове и визионери на футболната игра. Неговото мнение за световното първенство, но не само, се чу чрез английския в. "Гардиън" и Sportinglife.bg няма как да пропусне да ви го предложи. Разсъжденията на този човек за футбола винаги са интересни.

Не бива да оставяме резултатите, патриотичните усещания или все по-големите пари в тази фантастична индустрия да ни отклоняват от погледа върху еволюцията на самата игра.

Регресивните тактики, разбира се, еволюират доста по-лесно и бързо от креативните, а манията по статистиките допринася за това.

На това световно първенство, повече от когато и да било преди, ние искаме всичко на длан с математическа прецизност. Всъщност обаче футболът е прекрасен, когато 2 плюс 2 прави 4. Или - да кажем, когато Корея бие Германия.

Искаме калкулации, които да бъдат доказани едва ли не, преди мачът дори да е започнал. Всичко да е ясно. Някакви статистики изпълват дори наживо екрана, докато върви играта. Числа, които не искам да знам. Обичаме футбола заради неговите моменти на гениалност, заради грешките му, когато топката тупне неправилно на неравност по игрището или пък левият защитник има слаб мач, защото преди него се е скарал с приятелката си по телефона. Това статистиките и калкулациите не го улавят.

Разбира се, някои статистики и информации помагат. Но в играта, която е изкуство, трябва да ги ограничим.

Защото иначе те ограничават свободата. Всяка стъпка, която правим в посоката на "научна точност", отнема от свободата на играчите. От свободата да мислят.

Да уточня: Човекът, който пише тези редове обича футбола ужасно много. Аз харесвам различни отбори, играчи и треньори, но обичам футбола като цяло. Мисля, че той е обратното на науката и математиката. Футболът е примитивен, контрастен и емоционален. Затова го обичаме всички.

Не харесвам VAR, защото - ако искаш справедливост, бори се за нея! Футболът е дете на всяка една генерация, на всяко време. Това е базовата игра.

В нея в момента се води една прикрита битка между два вида хора. Едните са тези, които са играли и са научили много от нея (да, има и такива, които са играли, но не са взели нищо). Другите са тези, които не знаят много за футбола, но университетското образование им е дало възможност да се изразяват по-добре и са по-убедителни, когато говорят за играта.

Когато собствениците на клубове си имат работа с вторите, те искат да чуят нещо оптимистично до блясък, базирано върху научни и статистически аргументи. И тази битка се печели от "образованите".

Но нека ги предупредя: Ако не се усетим навреме, ние рискуваме да изгубим мъдростта, която имаме в лагера на тези, които знаят много за играта, но за съжаление понякога ... не знаят дори какво знаят.

Йохан Кройф първи разбра това и много добре усещаше "натрапниците". Не им вярваше.

Не говоря тук за треньори, които не са играли футбол. Не, сред тях има достатъчно фантастични примери за разбиране на играта.