Футболът не е математика. Не е наука. Той е точно обратното

Един от големите футболни умове на нашето време - Хорхе Валдано, в размисли за играта

Sportinglife.bg по Guardian 11:05 ч., 30 Юни 2018
0
4568

Това е една армия от хора, които се приближават и впиват в играта, предлагайки научно разрешение на всеки проблем.

Вманиачени в умовете и телата на играчите, знаещи "всичко" за биология и физиология, те забравят самите хора, които играят. А това са играчите - хора.

Признавам, понякога статистиките са полезни, но те отменят инстинкта и мисленето на терена.

Ето един пример - днес слушам и чета за треньори, които използват дронове и снимат тренировките от въздуха. Това е напълно безсмислено от каквато и гледна точка да го погледнете. Но не това изглежда важно да се анализира, а фактът, че ако си треньор без дрон, ти си старомоден.

Днес научаваме веднага "важни неща" - някой играч тичал 12 345 метра за един мач. Страхотно, значи е атлетичен. Но дали е тичал, за да помогне на отбора? Дали е спирал противниците навреме? Подавал ли е точно на съотборниците си? Създавал ли е ред или пък е допринасял за хаос? Докато е тичал, мислил ли е? Трябва ни контекст на това число. Не просто самите числа и цифри.

Винаги съм харесвал игра с топка в краката. И ето още един пример - Хавиер Масчерано е играчът, докоснал най-много пъти топката в един мач от всички в груповата фаза на световното. 140 пъти срещу Исландия. Дали игра добре в този мач? Това е друг въпрос...

Защото втори и трети по този показател в мача бяха централните бранители на Аржентина. Какво ми казва това ли? Че пасовете им са били рутинни, неофанзивни и без заплаха за съперника. Първото правило на атаката е - елиминирай с пас поне един противник. Дали са го правили?

Анализирането на футбола чрез статистики и числа изглежда успокоява специалистите. Дава им комфорт.

Така превръщаме играчите в парченце от машината. Дисциплина, отговорност, солидарност, саможертва - това са характеристиките на добрия гражданин, на човека до вас на улицата. Но играчите имат нужда от други добродетели.

Нарастващият интензитет и динамика побеждават нуждата и способността понякога да успокоиш и забавиш играта, пасовете надвиват дрибъла, предвидимият ход взима превес пред финта или изненадващото отиграване...

Треньорът иска контрол, а това е по-лесно за постигане без топка, отколкото с нея. Сигурност и дефанзивна стабилност.

Както каза Антоан Гризман след тъжното равенство между Франция и Дания: "Това е положението".

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията