Това ли бе най-великият мач в историята?

Финалът от 2008 г. на "Уимбълдън" остава паметен за всеки, който го е гледал

Sportinglife, BBC 12:10 ч., 30 Юни 2018
0
820

Роджър си спомня, че дъждът го е посъбудил от първоначалния шок. "Казах си, че ако ще губя този мач, трябва да е с достойнство", признава Маестрото.

Четвъртият сет бе още по-епичен и напрежението плюс вълнението се увеличаваха. При 4:5 Федерер сервираше да остане в мача, но изостана с 0:30. Нови четири поредни точки и той пак бе в играта. Последва тайбрек за историята.

"Този тайбрек бе невероятен. Ние, коментаторите се редуваме в сетовете, а на колегата ми Алистър Ейкин му се падна да коментира втори и четвърти. Наслаждавах се на тайбрека от пейката зад коментаторската кабина и се надявах да има пети сет, за да дойде пак моят ред", признава Оверънд.

Надал бе много близо да довърши започнатото, тъй като поведе с 5:2 точки. Първата му титла на "Уимбълдън" бе на ракетата, но напрежението бе твърде голямо. Двойна грешка доведе нещата до 4:5. После Федерер изпусна сетбол, а Надал - мачбол. След успешен форхенд на Маестрото и изпуснат бекхенд на Рафа, шоуто влезе в пети сет.

Embed from Getty Images

Джон Макенроу споделя: "Две неща правят този финал най-великият: Първото е аурата около тези двама играчи, а второто - начинът, по който се разви мачът".

Традицията повелява финалният сет на "Уимбълдън" да не се решава с тайбрек, а с два гейма разлика.

"Можеше да загубя финала, но нямаше да се предам до края. Федерер можеше да спечели, но аз нямаше да загубя", казва Надал след края. А когато Рафа каже, че не се предава, той просто не се предава.

"Федерер имаше психологическото предимство, защото изравни от 0:2, а и историята бе с него. Той бе петкратен шампион, но само глупаците биха отписали Надал", припомня Оверънд.

В 19,53 часа местно време, при 2:2 гейма, отново заваля. Играчите се прибраха, покривалото бе опънато. По всичко изглеждаше, че двамата гладиатори ще се върнат в понеделник, за да доиграят. Но това се случи само половин час по-късно, защото и на небето явно му се гледаше този велик мач.

До края на светлата част на деня оставаше само около час. Трябваше да има победител.

"Хората говориха как финалът ми с Бьорн Борг от 1980-а е най-великият, но гледайки този, си казах: Това е най-добрият мач, който съм виждал на "Уимбълдън"," споделя Макенроу.

Embed from Getty Images

Всички на корта осъзнаваха, че това е двубой, за който ще се говори с десетилетия.

Мачът влезе в петия си час и при 4:4 гейма Федерер получи точка за пробив, която бе спасена. Виковете "Роджър, Роджър" и "Рафа, Рафа" се чуваха между точките. Изключителна атмосфера.

Надал се докопа до 7:7 гейма в минутите, когато часовникът показваше 21 часа по Гринуич. Супервайзерът на мача не можеше да повярва, че той продължава по това време.

"По телевизията всъщност не се виждаше колко е тъмно заради филтрите, които се използват. При 7:7 бе ясно, че могат да се изиграят още максимум два гейма. Щеше да е нечестно мачът да се прекъсне при предимство за някого", припомня Оверънд.

Надал проби за 8:7 гейма, а чичо му Тони избухна на трибуните. Ако Федерер бе изравнил за 8:8, мачът щеше да бъде прекъснат.
Маестрото обаче заби форхенд в мрежата в следващия гейм и съперникът му се свлече на земята в еуфория. Светкавиците от фотоапаратите го осветиха съвсем ясно заради тъмнината на корта.

"Уимбълдън" имаше нов шампион.

Дали някога е имало по-велик мач на свещената трева?

Ако Макенроу казва, че отговорът е "не", кои сме ние да спорим?

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията