Чувах гласове в главата. Играех на 3-4 бири. Теглих къркан жребия за купата
Един мохикан от великата ера на английския футбол
"Седим в съблекалнята на "Уембли" и се чува как душовете спират, няколко кърпи се хвърлят в ъгъла, тракат обувки.
Аз трябва да кажа няколко думи, речта на капитана.
- Момчета, горе главите. Направихме страната ни горда, представихме се брилянтно.".
След това посягам към една бира, някакъв Carling, който има вкус на най-хубаво шампанско "Дом Периньон" в този момент. И едновременно с това - на урина.
Следва последната ни вечер заедно, преди отборът да се раздели. Това е вечерта след отпадането ни.
Никой не иска да се прибира, всички са около бара и обсъждат случилото се. Трябваше да сме на първия финал от 30 години за Англия, а вместо това си отиваме във ваканция. Момчетата си тръгват един по един, но не и аз. До 3-4 все още имам компания. После продължавам сам. Нормално. Аз съм "алки", алкохолик. Пристрастен съм.
На другата сутрин стаите на съотборниците ми са празни.
Всеки е поел към семейството, към ваканцията и после - подготовката за новия сезон. Аз нямам къде да отида. Звъня на приятели и намираме пъб с градина. Започвам шест седмици запой..."
Откъс от книгата на Тони Адамс, който преразказва вечерта и нощта след отпадането от Германия на Евро 96, когато бранителят бе капитан на "трите лъва".
Историята е като филм. Съдбата на този човек е като от филм. И още нещо - това по-горе, фрагментът с края на Евро 96 и началото на летния запой, е всъщност неин вододел, нещо като край преди следващото начало.
Никой така и не разбра през годините откъде се появи прякорът Магарето. Според едни - очевидно. Всеки кадър при ъглов удар или статично положение за Арсенал и Англия го хващаше с ръка на кръста, прегърбен и приведен напред. Сякаш носи самар на гърба.
Според едни - структура на човек с хронични проблеми и липса на регулярен тренировъчен режим (много далеч от истината). Според други - като магаре поел товара да носи на гърба си тежестта на цял един клуб.
Ние, като футболни романтици, приемаме втората версия.
Адамс бе един от онези екземпляри, каквито днес вече няма по терените. Освен може би из долните английски дивизии. Изглеждащ като човек който видимо се измъчва от това, че е накаран да е на терена в този момент, всъщност той би си дал живота да не е никъде другаде, освен на този футболен терен. Футболът му спаси живота, въпреки че вероятно пак той го изложи на риск.
Историята му започва в Ромфорд, където са родени цял един отбор (с резервите) големи играчи на Англия. Франки Лампард и Джо Коул са последната "партида", но списъкът е дълъг. Това е квартал на Арсенал по подразбиране, тук децата би трябвало да имат червената фланелка с белия ръкав за своя първа детска мечта, а Чарли Джордж и Чарли Никълъс да са имена, далеч по-важни от това на премиера на Великобритания.
Последна отправка за квартала и стига толкова: На онзи неуморим русоляв тип Рей Парлър, който тичаше като кон от едната врата до другата през 90-те в екипа на Арсенал, му викат Пеле от Ромфорд.
Та Тони Аликзандър Адамс е роден там месеци след световната титла на Англия от 1966 г., расте в Дагенъм, друга запазена територия на червено-белите от Северен Лондон, като на 14 години отива в тяхната Академия.
Висок, здрав, отдаден изцяло на футбола, с огромен потенциал в центъра на отбраната и умело играещ с топката в краката.
На 5 ноември 1983 г. дебютира в старата Първа дивизия, малко след 17-ия му рожден ден. На 20 е утвърден титуляр и изиграва всички 42 мача в първенството за сезон 1985/85 г. Абсолютен нов лидер на отбраната, в която има авторитети като Вив Андерсън, Кени Сансъм и Дейвид О`Лиъри.
Това е първият сезон на Джордж Греъм като мениджър на тима, четвъртото място е успех. На 21 години Адамс е избран от Греъм за новия капитан на Арсенал. Това няма да се промени цели 14 и половина години.
За успехите му терена е казано на практика всичко.
Тази фигура с изпъчени гърди, рязко тръгваща напред, вдигаща ръка и "влачеща след себе си" Диксън, Боулд и Уинтърбърн (от дясно наляво), прочутата "засада на Арсенал", станала пословична на Острова...
Двете титли от 1989-а - с онзи паметен успех на "Анфийлд" в решителния пряк мач над Ливърпул, както и през 1991 г. с една един загубен двубой... Двете титли в годините на Арсен Венгер, трите Купи на ФА.
Финалът за КНК с онази незабравима вечер в Копенхаген срещу Парма, когато след ранния гол на Алън Смит, 30 000 англичани ревяха мощно "One-nil to the Arsenal" и всеки от нас пред телевизорите бе сигурен, че резултатът няма как да се промени. Така си и остана - 1:0. Желязната отбрана на Магарето Адамс не даде шанс на Дзола и останалите звезди.
Историите извън терена обаче са за филм. Не толкова бляскавата му кариера на игрището. Пък и кой би искал да гледа филм за някой, който се държеше постоянно за кръста, сякаш страда много с гръбначни проблеми?
Положението е било доста тежко. Кога е започнало всичко е трудно да се определи. Но през 1990-а Адамс се блъска с колата си в дърво, като алкохолът в кръвта му е четири пъти над позволеното. Взимат му книжката, но понеже е за втори път, влиза и в затвора.
0 коментара