Две години с Хубчев

Къде е националният отбор след 24 месеца на този селекционер?

Sportinglife
Sportinglife 14:00 ч., 19 Окт 2018
0
449

Петър Хубчев си беше такъв и като играч - човек, на когото силата не е в изказванията и позите пред камерите. И след 2:1 над Кипър, и след 0:1 от Норвегия, не му беше до приказки пред репортерите, та чак се получи малко троснато и рязко.

Но, ако ще го оценяваме, а вече е време - след 2 години на поста, да говорим за резултатите, прогреса, посоката и тенденциите около националния тим на България. Не за това как Хубчев седи пред медиите.

Делим първото място в групата ни в Лигата на нациите с 9 т. от 12 възможни, колкото има и Норвегия. Шансовете за класиране са реални преди ноемврийските мачове с Кипър навън и Словения у дома.

Дебютът на селекционера бе на 7 октомври 2016 г. в Париж срещу Франция (1:4). Ясно беше още тогава и треньорът не е лъгал никога в това заключение - единствено с желание може да се компенсира това, което нямаме. А то е екстра класа.

Това е, което имаме - футболисти в средна ръка отбори (оптимистичен прочит) от Европа, както и от нашето първенство. Няма звезди.

11-те на Норвегия във вторник включваха 7 играчи от петте топ първенства на Европа (Англия, Франция, Испания, Италия и Германия). Нашите - нито един.

Нямаме играчи в групите на Шампионската лига и имаме общо петима в Лига Европа. Това ни е ресурсът.

Статистиките са показателни.

При Хубчев българският отбор е изиграл 16 мача, има 8 победи, едно реми и 7 поражения. Това е най-доброто постижение за такъв двугодишен цикъл (есен-есен) от 12 години.

В предходния такъв период имахме 4 победи в официални мачове - 2 над Азербайджан и по една над Малта и Люксембург. И паднахме два пъти от Норвегия.

За тези 24 месеца победихме Швеция (невиждано от над половин век) и Холандия, както и Норвегия, Беларус, Кипър и Люксембург.

Домът ни е нашата крепост, както би следвало да бъде за нация, която няма супер футболисти. 6 официални мача, пет победи и една загуба (от бъдещия световен шампион Франция).

Навън - пълен контраст със 7 официални двубоя, пет поражения, равенство с Люскембург и победа над Словения.

Като цяло - резултати на среден европейски тим, но такъв, който трудно би се класирал за голямо първенство с тях.

Селекционерът търси, напипва, не се притеснява да вика по-широк кръг играчи. С това нивото не се вдига особено, като това идва от цялостния проблем, че не изкарваме играчи за водещите отбори, които всяка седмица да играят на най-високо ниво.

Отборът има дух, видимо колективът е силен и успява да покаже характер.

Обратът срещу Кипър, страхотните победи над Холандия и Швеция, измъкнатите точки в Словения... Все примери за това. Позабравено от български национален отбор след кошмари като 2:7 от Япония, 0:4 от Турция и 0:2 от Македония.

На моменти обаче тактиката е предпазлива на границата глуха защита. Така бе срещу Словения в последните 30 минути, в поне 100 от 180 срещу Норвегия, както и в големи периоди на миналите квалификации. И, ако това е напълно ОК срещу по-силни от нас, срещу равните ни трябва да сме по-смели.

И пак - трудно е да упрекнеш Хубчев за това. Наследил един смачкан от резултати и народното недоверие отбор, той заздрави основите и стабилизира кораба.

Отборът е по-стегнат, по-организиран и умее да реагира в мачовете. Най-вече заради очевидно подобрената атмосфера и колектив.

Не бива да забравяме къде сме на футболната карта от поне десетилетие и къде бяхме като резултати на националния отбор съвсем наскоро.

Ако имахме и 2-3 имена на играчи, които всеки уикенд играят в топ първенства, па макари не в топ отбори (норвежците са в Саутхемптън, Фулъм, Борнемут и Херта), пак можеше да разчитаме някой да направи разликата.

Тази между солидното представяне и постигането на целта "класиране за голям форум".

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията