Желязната завеса

Човекът, който наследи най-добрия вратар в света и не го посрами

Sportinglife
Sportinglife 11:30 ч., 03 Ное 2018
0
1254

80-те бяха едни други години във футбола, съвсем различни от настоящите. Днес големите играчи и отбори гледаме всяка седмица по телевизията. В онова десетилетие те бяха митове, защото магията им се предаваше от уста на уста, а ги виждахме рядко.

Един такъв мач бе този през 1987 г., когато Англия отбеляза 100-годишнината на Футболната асоциация с мач на "Уембли". Сборен тим на света бе свикан. Вратарите бяха двама - Андони Субисарета и Ринат Дасаев.

Година по-късно Мишел Платини събра в Нант всички велики играчи на епохата за прощалния си мач.

И пак - Дасаев бе там.

Година по-късно замина зад Желязната завеса, какъвто бе прякорът му. Отиде в Севиля. За същата тази 1988-а е определен за най-добър вратар в света. Пази на Евро 88 и е много, много близо до това, което се е зарекъл да стори. Губи финала от Холандия (онзи гол...) и остава втори. Не печели титла със СССР, която да прибави към двете със Спартак.

В Испания започва нов живот. Стартът е още на летището. Нов свят. На 21 ноември 1988 г. Ринат пристига на аерогарата "Сан Пабло" в Севиля и над 3000 души го чакат. Викат, крещят, искат да го докоснат. Той е световна звезда, но у дома в Москва няма как да е усетил това.

Местен вестник го прави новина №1, като заглавието е простичко: El Telón de Acero (Желязната завеса). Очакват се чудеса, а Дасаев е на 31 г., имал е първата си тежка контузия и пристига в Испания далеч от най-добрата си форма.

Адаптацията е кошмарна. Първата година е изпълнена с проблеми с клуба, който се чуди как да регистрира Иван Саморано (правило за броя на чужденците го ограничава), вади от групата един или друг, понякога и Ринат.

В добавка идва катастрофата.

Вратарят се удря с автомобила си в стена край Университета в града, като са контузени ръцете и най-вече - пръстите му. Отказва да се лекува дълго и продължава да пази, не иска да загуби титулярното място. Но личи, че формата му пада драстично.

Валерий Лобановски, който още е начело на СССР по това време, отказва да залага на играчите от чужбина. Има няколко такива. Все пак ги вика за Мондиал 90, а Ринат започва титуляр срещу Румъния на старта. Загуба с 0:2 и Александър Уваров го измества за следващите мачове. Следва скандал с Лобановски и... край със Сборная.

За първи път в Испания се заговаря, че има проблем с алкохола.

Катастрофата, казват съотборници, е по същата причина. Което е любопитно, защото в Москва за него се говори като за режимлия, напълно отдаден на тренировки и мачове.

В Севиля обаче опознава виното, както и други изкушения... Говори се за отношения с испанки, които са докарвали съпругата му до истерия.

Завръща се в Москва, но проблемите не спират. Нова катастрофа, този път с по-тежки травми, като няма съмнение - употребил е алкохол. Следва развод.

Отново заминава за Испания и се жени отново, този път за местно момиче - Мария дел Мар. Открива спортен магазин в Севиля и в началото нещата вървят добре... След което следите му се губят.

Почти три години е забравен, а и магазинът е затворен.

В един момент руският вестник "Правда" се сеща и тръгва по дирите му из Андалусия. Намират го в скромна къща, живее направо бедно, има две деца от новата си жена и е откровено тръгнал по пътя на алкохола.

Приятели, сред които баскетболната звезда от 80-те на Динамо и Реал Мадрид - Хосе Бирюков, го връщат у дома. Самият баскетболист е с двойно гражданство, роден в Москва, но играл и за Испания след 1990 г.

Дасаев се прибира, за да опита да се върне на своята планета - футболната. Спартак решава, че е достатъчно заслужил, за да му даде пост в клуба. Треньор на вратарите, после се занимава и с деца. Последните години са доста позитивни, изглежда сериозен, видимо подмладен и сякаш проблемите са в миналото.

На Мондиал 2018 бе един от "посланиците" на Русия за първенството, като се разплака в деня на откриването.

Тогава, на изложбата преди официалната церемония, видя една от първите снимки в залата на "Лужники".  На нея е с Лев Яшин (фотосът долу). Единственият вратар, печелил "Златна топка". Най-големият. Човекът, когото наследи като опорна точка на Сборная. И не го посрами.

Дасаев почти докосна неговата слава. Съдбата реши да не успее да стигне до самия връх, но в едни 8-9 години през 80-те, той бе колосална фигура във футбола.

Желязната завеса - по-любимият прякор за хората в Западна Европа.

Котката от Астрахан - така пък го наричаха в Съветския съюз.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията