Тайната поща на Хенри Кисинджър

Една нощ в Дортмунд влюбеният във футбола политик видя великия мач на Кройф

Sportinglife
Sportinglife 14:50 ч., 28 Ное 2018
0
801

"Не давам интервюта. Правя това само заради един велик футболист".

На 92 години, с гъгнещ глас и затворен в неголемия си кабинет в Ню Йорк, побелелият и доста напълнял човек отваря вратата за екипа на холандската телевизия. Датата е 27 март 2016 г. и това интервю той не може да откаже.

"Къде бяхте на 3 юли 1974-а?", въпросът идва като на разпит, без никакво предупреждение.

Възрастният човек с гъгнещия глас се разполага още по-удобно. "В Дортмунд. Беше мача от полуфиналите на Световната купа. Холандия победи Бразилия..."

Хенри Алфред Кисинджър наистина не дава интервюта. И наистина, в този ден отваря вратите на кабинета си само и единствено заради един футболист. Три дни по-рано е угаснал Кройф.

"Той беше в основата на всичко - казва едно от големите имена в световната политика за последното столетие. - На терена привличаше топката като магнит, всичко ставаше около него, под негов контрол. Доминираща фигура. Не би бил добър дипломат, там трябва да можеш да оставиш пространство за компромис на опонента. Кройф нямаше такова намерение на терена."

Кисинджър е влиятелен в политиката, геополитиката, световната история в годините на Студената война и след това, поне като Йохан във футбола. Мнения за този вече 95-годишен германски евреин, колкото искате.

Любопитно, но немалко от тях го описват като човек, който сам обича да контролира всичко и да "държи всички нишки в ръцете си".

Точно, както той говори за Кройф.

От тези, които го смятат за най-големия дипломат и магьосник във външнополитическите отношения в едно изключително сложно време, до тези, които директно го наричат "военнопрестъпник", крачката е само една. Но е ясно, че влиянието му в политиката е огромно.

Приятел на диктатори. Държавен секретар по времето на войната във Виетнам, съветник на няколко президенти, водач на преговори с Китай и СССР по време на Студената война. За някои - балансьор от огромна класа, предотвратил ужасни сценарии и кръвопролития. За други - причинител на свирепи такива, който има място на пейката в Хага до Милошевич, например... 

Едно е сигурно - човек, който безгранично обича футбола. И никога не е късал връзката си с играта - от дете до днес.

На 7 години Хайнц Алфред Кисингер (както е истинското, рожденно име на германеца) гони топката в детския отбор на един от най-силните клубове в страната между двете световни войни.

Роден в баварския град Фюрт, за него цветовете на местния Гройтер Фюрт са свещени. И днес е фен на отбора, а през 2012-а отиде в града и получи фланелка като почетен и световноизвестен фен. Първата любов не се забравя...

"В онези години Гройтер Фюрт за Германия беше като Грийн Бей Пакърс днес в американския футбол - прави интересно сравнение Кисинджър. - Обичани и популярни. Много силни като отбор. Стадионът бе моето място като дете, играех и гледах мачове. Когато нацистите се появиха, за едно еврейско дете бе опасно да ходи на публични места с много хора. Но нищо не можеше да ме спре да ходя на стадиона."

През 1938-а семейството емигрира през Лондон в Ню Йорк и от есента на същата година, вместо да гледа бързоногите крила на Фюрт, 15-годишният младеж трябва да следи за това какво прави Джо ДиМаджо, митичния играч на бейзболния Янкис. Промяната е драстична.

Но пък... всъщност и Хайнц Алфред вече е Хенри.

Спортната му натура никога не избледнява като влияние в тялото и мозъка под костюма на политика. И днес, когато говори на публични събития (изключително рядко), прави футболни, бейзболни и дори хокейни сравнения.

Спортът е втората му природа. Наскоро обяви пред New York Times, че е получил нов прилив на мотивация да живее над 100 години.

Embed from Getty Images

"Ще бъда на 103, когато световното първенство се завърне в САЩ. Трябва да го видя", каза. През 2026-а Мондиалът наистина се връща в Северна Америка (заедно с Канада и Мексико).

Кисинджър е основен двигател в печелившата кандидатура за Мондиал 1994 в Щатите. За тази няма почти никакви заслуги, но се чувства ужасно горд, че е помогнал през годините този спорт да стане по-близък на американците. И че за втори път "най-грандиозното събитие в света" ще дойде в Америка.

В онзи ден през юли 1974-а политикът лети от Москва, където е на поредни разговори по оста СССР-САЩ, до Дортмунд. Гледа двубоя, за който се смята, че е начало на легендата за Тоталния футбол на ниво национален отбор. Холандия стига финала, където губи от домакините - Западна Германия.

Но това е перфектният мач.

Така го описва в автобиографията си и самият Кройф, заради когото Кисинджър отвори вратите си пред камерата и репортера на холандската телевизия 72 часа след смъртта на великия Йохан.

Това е вечерта, в която законодателите на футболната мода - бразилците, са напълно надиграни в невиждан дотогава стил. Всъщност, виждан - но от Аякс. Не и от национален тим. В основата на всичко е номер 14.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията