Пистолети, фашизъм и Дългия Джон - те бяха Бандата на Маестрели

Лацио от средата на 70-те е култов отбор, който днес малцина помнят

Sportinglife
Sportinglife 09:05 ч., 17 Дек 2018
0
4305

Виждали сте го много пъти.

Всяка година играчите на Байерн слагат кожените панталони и като типични баварци отиват на Октоберфест. С мустаци от бира и всичко останало.

На 15 април играчите на Ливърпул свеждат глава за служба в памет на загиналите на "Хилзбъро", независимо, че повечето не са били родени тогава.

На 6 февруари Манчестър Юнайтед почита своите Бебета на Бъзби.

Един испански исполин - Атлетик Билбао, пък не нарушава последователната и упорита до лудост политика да не взима играчи извън областта в едни 120 км околовръст града. Само баски.

Всичко това са футболни традиции, без които играта няма да е същата. Ярки и прочути. Е, онези типове от Лацио през 70-те просто стреляха по гълъбите от терасите на хотела. Това обичаха да правят и редовно се упражняваха. Традиция.

Това бе един от най-странните отбори, сглобявани някога. И до днес - един от най-култовите, обичани и мразени. Интересни, различни и абсолютно невъзможно да бъдат създадени или имитирани в дните на модерния футбол. Няма как да има Банда на Маестрели в наши дни.

Кръстиха я на човека, който носи отговорност, че се събраха. Томазо Маестрели създаде всичко това. Като цяло той не бе особено обичан от лациалите в началото на престоя си в клуба, защото бе играл за Рома. Това никога не помага да те приемат присърце в общността, известна като най-радикалната, крайна и силно мразеща и обичаща в италианския футбол.

Лацио е странен клуб. След Втората световна война е приеман за консервативен, крайнодесен и дори - откровено фашистки, в моделите на управление, а и с публиката му. Корените на това възприемане на небесносините от Рим се крият дълбоко в почвата на доказаните пристрастия към този отбор на Бенито Мусолини. Но не само.

"Ние сме аристокрацията на Рим, а аристокрацията на Рим е крайнодясна", ще ви обясни някой костюмиран тарикат от 50-те, 60-те или 70-те в столицата на Италия. Докато пали пура и отива към стадиона, за да развее флага на Лацио.

Та Маестрели влиза в тази общност с клеймото, че е носил екипа на "онези другите". Но набързо дава да се разбере, че иска да направи нещо, което никога не е постигано.

Лацио няма титла до този момент.

В първата година на Маестрели завършва трети, само на три точки зад шампиона Ювентус. Отборът играе изключително корав и стегнат футбол (та кой в Италия не го прави), но има и козове, които го отличават от общото статукво.

Един от тях е Дългия Джон.

Така и до днес не се разбира кое надделява, когато се ражда този прякор. Дали е заради Дългия Джон Силвър, клатушкащ се на дървения си крак в "Острова на съкровищата", или заради това, че Джорджо просто е висок, а освен това е израснал на Острова и му викат Джон.

Джорджо Киналя расте в Уелс, като сутрин рано обикаля околните къщи, за да краде млякото на съседите и да успее да закуси. Безработицата в Тоскана след Втората световна война прогонва семейството му във Великобритания и малкият Джорджо расте в Суонси.

Там тръгва и за футбола като централен нападател.

Киналя е култов елемент.

"Ей, ти, смешник. Ще ти вкарам два гола, аз съм Джорджо Киналя", се е чувало от вратарите десетки пъти в Серия А. Най-смешното е, че се случва винаги според обещанието. Всички тифози в Италия го мразят, отвратителен и надменен тип. Лациалите го обожават. Няма такъв лидер.

Маестрели гради отбора около него, централния защитник и капитан Пино Уилсън (Джузепе е истинското му име), страхотния и много опитен плеймейкър Марио Фрусталупи, лудия вратар Феличе Пуличи и... Русия ангел. Любимецът на всички, зевзекът, душата на тима и едновременно с това гениален номер 10 - Лучано Ре Чекони.

Това е гръбнакът. Подправката е на дясното крило, където вилнее Ренцо Гарласчели, наричан Гаринча от езерото Комо. В отбрана пред либерото Уилсън се подвизава стоперът Джанкарло Оди, на фланговете са Луиджи Мартини и Серджо Петрели.

В средата на терена до Русия Ангел и Фрусталупи влиза Франко Нани, а атаката е оформена от Гаринча, Дългия Джон и Винченцо Д`Амико. 

Маестрели събира лудата си банда и атакува титлата още в първия сезон - споменатото трето място. "Олимпико" се превръща в крепост с нула загуби, а защитата с либеро Уилсън е невероятна - 16 допуснати гола в 30 кръга.

Какъв отбор, каква хармония, мислите си. Е, почти...

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията