Роден съм в палатка в Сахара. Там лъвът търси закуска, а газелата бяга от лъва...

Единственият африкански мениджър в Англия - култовият герой Дино

Sportinglife
Sportinglife 09:40 ч., 21 Дек 2018
0
1776

"Сутрин лъвът се събужда и търси закуската си - жертвата си. Газелата се събужда и целта е да избяга от това да е закуската на лъва. Не можеш да останеш на едно място. Движиш се постоянно, за да не си закуска и да не си гладен. Така оцеляваме там, откъдето съм."

Пресконференциите на Дино Маамриа не са скучни. Не става дума за някой приключенец, за когото можете да гледате по Discovery или National Geographic.

Не. Дино е футболен треньор.

Простено ви е, ако в първия момент го помислите за фитнес инструктор или охрана в дискотеката в Стивънидж (как ли изглежда това място). Всъщност води местния отбор в Лига 2 на британската футболна пирамида. Той е единственият африканец-мениджър в тази пирамида (термини от неговия край, нали!?).

Различен, колоритен тип, който има история като за книга.

Нуредин Маамриа, както е пълното му име, се появи в английския футбол така внезапно, че ... всъщност никой не разбра. Скаутите на Бърнли го видяха как играе през 1996-а и го поканиха на проби.

Поправка - това не бяха никакви скаути, а няколко бледолики фенове на отбора, които караха ваканция в Тунис, опитвайки да докарат по-жизнен цвят на кълките и бузите си, наред с хубавите исторически места, които могат да се видят в страната от Северна Африка.

Та тия туристи видяха как Дино стръвно атакува вратата като централен нападател на отбора на сърцето си - Ал Масра. И убедиха играча, че да заиграе в третото ниво на английския футбол ще е супер идея.

Нуредин чупи крака си скоро след това, въпреки че бързо става култова фигура за феновете на Бърнли. Влизанията му също са пословични, връща си го на защитниците и не бяха от единоборствата.

"Така оцеляваме в Африка", нали помните думите.

На 25 години е принуден да мисли дори за отказване след ужасната травма. Професионално не може да играе повече, му казват в Бърнли. Но за връщане в родината не му минава и мисъл.

Родината... Е, и това е малко размито понятие.

"Роден съм в една палатка в пустинята - разказва днес този колорит, вече на 47 години. - В южната част на Тунис, край град Гафса. Роден съм в Сахара. Там не можеш просто да си седиш и да оцелееш."

Баща му е луд по футбола.

Слушат заедно по радиото мачовете от Мондиал 1978, където страната постига невероятни резултати - бие Мексико и прави равен с ФРГ! От този миг, Дино вече е изцяло отдаден на играта и иска да е като Акид, Азиза, Лахзами и Джебали - звездите на тунизийския отбор от световното.

По-късно вече гледа първенствата в Испания и Мексико, а идолът му е Диего Марадона.

"Той беше като божество - спомня си Дино. - Гледах го как елиминира противниците и праща топката където си иска. Бях като омагьосан от играта му. И до днес го обожавам, няма по-велик играч."

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията