Балкански Мондиал: Мечти vs Реалност

Какво мислят съседите за идеята

Методи Шуманов 13:35 ч., 24 Яну 2019
0
1441

България, Сърбия, Румъния, Гърция - домакини на Мондиал. Да, звучи странно, но разговорите на най-високо ниво вече се водиха, за да се стигне до обявяването на "политическа воля" за съвместна кандидатура за световното първенство през 2030 г. Какво мисли спортният ни министър вече чухме - той е оптимист.

Но другите гледни точки в тази Балканска коалиция са интересни. Ще ги видим благодарение на Методи Шуманов и неговия блог www.tfmethods.com, от който ви предлагаме анализ, идващ от страните-партньори.

Какво мислят съседите? Попитахме по един сръбски, гръцки и румънски журналист и те дадоха своята присъда...

Въпросите:

1. Смятате ли, че идеята за организиране на съвместен мондиал може да се превърне в реалност?

2. Доколко този проект е PR трик на политиците във вашата страна?

3. Какво е моментното състояние на футболната инфраструктура в родината ви - основни плюсове и минуси?

4. Нека си представим само за момент, че наистина печелим домакинството - какво би означавало то за Балканите според вас?

Отговорите:

Сърбия, Владимир Новакович  

1. Бих разделил идеята на две части. Няма начин Балканите някога да получат правото да организират световно първенство – има твърде много проблеми, за да се случи подобно нещо. На първо място говорим за мащаби. В момента, в който евентуална кандидатура бъде подадена официално, мондиалът ще включва 48 отбора, тоест ще се играят поне 80 мача. Ако един стадион приема средно по 5-6 срещи от един турнир, то тук говорим за 14 до 16 съоръжения. Освен това ще има очаквания всяка страна домакин да се класира автоматично (защо иначе ще си прави труда да участва в проекта?), което ще увеличи квотите от Зона Европа (друг е въпросът, че според мен Европа в момента не получава достатъчно места; по мое мнение те трябва да са 20-22 от общо 48).

Втората част от идеята е да се организира европейско първенство, което е далеч по-реалистичният вариант. Става дума за 51 мача, за които ще са необходими осем стадиона минимум (в идеален случай броят им може да се увеличи до 10 или 12). С четири квоти за домакините останалите отбори ще се борят за 20 места. А и да не забравяме, че в момента начело на УЕФА е словенецът Александър Чеферин, който спечели изборите с подкрепата на Балканите.

2. Винаги, когато е намесен сръбският президент Александър Вучич, става дума и за PR. Той е добър в тази област. Затова подобна идея го устройва идеално – да натрупа малко политически точки сега, ако нищо не се случи след 5 или 10 години, никой няма да си спомня за проекта. Организацията на мащабен футболен турнир ще е огромно предизвикателство както за самия Вучич, така и за правителството му – за целта инфраструктурата в страната ще трябва да се подобри чувствително, а управляващите са известни с честото неспазване на срокове.



3. Ако трябва да съм честен, не мога да се сетя за нито предимство на страната ми в момента. Състоянието на футболната ни инфраструктура е ужасяващо. Двата гранда Партизан и Цървена звезда продължават да заобикалят правилата на УЕФА, но дори в сравнение с Унгария, Словения и даже Македония, стадионите им са изключително остарели. Измина вече десетилетие, откакто нямаме стадион, който да отговаря на всички критерии на УЕФА. Обсъждат се различни решения, включително и построяването на чисто нов стадион в покрайнините на Белград. Проблемът е, че такъв проект би погълнал 200-300 или дори 400 милиона, а няма как да гарантираш посещаемост, която да изплати вложените инвестиции. Както Звезда, така и Партизан са обмисляли основни реконструкции на настоящите си стадиони, но за целта трябва да бъде разрешен проблемът със собствеността, което няма как да се случи мигновено. Ако излезем извън пределите на Белград, няма нито един стадион, чийто капацитет да надвишава 20 хил., да не говорим за 30,000 места, колкото се изискват от УЕФА, или пък 40,000 според нормите на ФИФА за мондиал. Много стадиони в страната минаха през различни фази на реконструкция от началото на века, но това не е достатъчно. Самият факт, че четирите най-големи арени в страната все още имат лекоатлетически писти, говори сам по себе си...

А сега стигаме и до най-големия проблем на евентуална съвместна кандидатура на Балканите. Четирите страни имат пет големи града – столиците плюс Солун. Това са единствените градове във въпросните държави, чието население надхвърля 1 млн. души. Всички останали не надвишават половин милион души. Ето защо кандидатура, базирана само върху пет града, е абсолютно безсмислена. От друга страна, трудно може да си представим как Ниш, Нови Сад, Варна, Пловдив, Лариса, Клуж или Тимишоара ще се сдобият със стадиони с по над 30 хил. места. А ако спазваме стриктно правилата, според които за европейско трябват 10 съоръжения с минимален капацитет от 30,000 места или 14 стадиона за мондиал (мин. 40,000 души всеки), то доста от тези стадиони ще са неизползваеми след турнира.

4. Самата идея за домакинството е изключително мащабна. Като изключим олимпиадата в Атина, опитът на Балканите да организират важни спортни събития се изчерпва с два мача, които Белград приема от Евро 1976, трите предстоящи срещи от Евро 2020, които ще се играят в Букурещ, един финал за Лига Европа отново в румънската столица, както и няколко финала за КЕШ/Шампионската лига в Атина и Белград. Всичко на всичко това са 10-ина мача от световно ниво за половин век. Само преди няколко месеца ние, в Белград, успяхме да усетим от първо лице какво означава градът ти да приеме мачове от Шампионска лига пред над 50,000 зрители при участието на Цървена звезда в груповата фаза. А какво остава за футболно парти, което продължава цял месец, и се разпростира из целия район?

Що се отнася до развитието на футбола при евентуално домакинство, не съм убеден, че ще помогне много. Дори и без подобна кандидатура това е най-популярният спорт на Балканите и не се нуждае от допълнителна реклама. Вече споменах, че големи стадиони, каквито са необходими на хартия, няма да се пълнят всяка седмица и ще останат неизползвани. За мен е далеч по-добре, ако се построят по-малки стадиони, които да се използват пълноценно и да помогнат за развитието на играта на местно ниво.

Източник: www.tfmethods.com

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията