Трите хикса на българския треньор

Велизар Попов поема националния отбор на Малдивите, което е чудесна новина за... Велизар Попов и следващите няколко слънчеви месеца или години от живота му.

Най-успешните навън

Христо Бонев – шампион с Панатинайкос, титла и купа с АПОЕЛ (Кипър)

Станимир Стоилов – шампион с Астана (Казахстан)

Георги Василев - промоция за Втора бундеслига, финалист за Купата на Германия с Унион, изведе клуба до първото и единствено участие в евротурнирите

Стойчо Младенов – носител на Купата на залива с Ал Ахли

Христо Стоичков – втори с Мамелъди Съндаунс в ЮАР

Ивайло Петев – втори с АЕЛ в Кипър

Да си кажем право, всички му завиждаме за местожителството, приятелски и с добро чувство.

Но от футболна гледна точка, да си треньор на Малдивите не е най-високо качество работа. Хората не са особено запалени по играта, а резултатите на националния тим са... нека кажем, че са колебливи. Тимът никога не се е класирал и няма да се класира нито за Купата на Азия, камо ли пък за световно първенство.

Ако се чудите, а това не е невъзможно, кой по дяволите беше Велизар Попов – това е човекът с оригинална прическа и още по-оригинално поведение, който водеше Черно море в „А” група преди време.

Прочу се най-вече с прякора си – Трите Хикса.

Та ако можем да прескочим рязко от изолирания случай „Попов на Малдивите”и опитаме да намерим корена на това защо българските треньори не се котират извън България, нека започнем именно с трите им хикса.

Х – недобра адаптация.

Говорим за езикова бариера, която често не е преодолявана дори за целия престой на съответния специалист в страната. Дори хора като Станимир Стоилов не се опитаха да проговорят английски, например, а се бориха за титли в Кипър... Стойчо Младенов и Георги Василев са изключенията.

Отидоха подготвени в страните, където работиха. Гочето говори немски като местен и в Берлин плуваше в свои води. Постигнатото от него с Унион бе най-доброто, което български треньор е правил в западноевропейски тим, бил и от втора Бундеслига.

Стойчо бе силен в Египет и Саудитска арабия, страни далеч от елита на световния футбол, но водещи на регионално ниво. Младенов обаче се справя освен на португалски, където е перфектен, с английски и съответно – отпада проблемът с комуникацията.

Х – тактически лимит.

Рядкост е да видите български треньор, който гори от желание да се учи. Не, те си знаят всичко. Но истината е, че дори хора с репутацията на Любослав Пенев и Христо Стоичков трудно са търсени за работа в Испания, където имената им още кънтят от успехите като играчи. Камата поработи в Селта, но и сам вероятно разбра, че не бе подготвен за такова ниво.

Просто защото само с мотивационни умения не става, нищо, че при него го няма първият Х – езиковата бариера и адаптацията.

Х – създаването на българска комуна.

Отиваш в чужд отбор, водиш си екипа от сънародници, привличаш и един-двама играчи, след което срещу теб се създава недоверие. Не защото не е нормално един треньор да си събере сам екип от хора, на които вярва.

А защото не се доверяваш на някой местен кадър в тази група. Карло Анчелоти пое Реал с репутацията на един от топ 5 треньорите в света, но въпреки това остави в екипа Зинедин Зидан, испански кондиционен треньор, както и англичанин, когото хареса от кратка съвместна работа. Изобщо не опита да си доведе Мауро Тасоти и другите от екипа в Милан, например...

В Азия имахме и селекционер на Индонезия

Велизар Попов – Трите Х не е първият национален селекционер от България в Азия.

Иван Колев, сега треньор на Славия, водеше националния тим на Индонезия в два периода през първото десетилетие на новия век. Човекът се изнесе на Изток още през 1999 г., печели и купата на страната с клубен тим.

Сега се прибра у дома, живее в южните квартали на София и опитва да възроди посивялата слава на Славия.

Тези три детайла, все свързани с умението да балансираш между необходимите и важните неща и тези, които правят впечатление и „обират точки” сред местните, понякога спират българските треньори за успехи зад граница. При нивото на родния футбол, някой трябва да пробие с националния или клуб в Шампионската лига.

Но ето – Стоилов вкара Левски в груповата фаза преди 9 години, а върховете му са Кипър и Казахстан.

Стоев и Петев изградиха победния Лудогорец, но ... не са затрупани от оферти от чужбина.

Младенов е винаги успешен с ЦСКА и няма финиш под второ място, но въпреки това най-много да го поканят в Северна Африка или Азия.

Българските треньори не се ползват с добра репутация и нямат добро име. Дори когато са способни, какъвто е случаят и със Стоилов, и с Младенов, а явно и с Петев, който доказа умения в Кипър и почти открадна титлата от фаворита АПОЕЛ.