Трябва да слезем от расисткия влак

Видеото от случката в парижкото метро обиколи света.

Расистите от Челси навредиха не само на името на клуба, но и на хиляди други порядъчни и добри хора, които пътуват с отбора за гостуванията му в Европа.

Челси не насърчава по никакъв начин хулиганите, не ги приема и не ги толерира. Клубът обяви, че ще забрани достъпа до "Стамфорд Бридж" на всеки, който бъде разпознат на видеозаписите.

Отзиви от скандала

Гари Линекер: Тъкмо видях видеото с бандитите от Челси. Отвратително, унизително, идиотско, позорно...

Пол Кановил, първият тъмнокож икрач на Челси: Гледах и се отвратих. Бях толкова ядосан и засрамен. Толкова сме се борили срещу расизма, а той се завръща. Няма значение, че става въпрос за малка група, важното е, че е замесено името на клуба и то ще се свързва с този случай. Не мога да повярвам.

Стан Колимор: Фенове на Челси, запазете гнева си за тези от влака. Сигурен съм, че искате да ги видите да понасят наказанията си и да им бъдат отнени сезонните билети.

Джейсън Робъртс: Надявам се, че всеки черен играч на Челси е видял това.

"Ние сме расисти и така ни харесва", пееха самозабравилите се лумпени, които не позволиха на тъмнокож мъж да се качи във влака.

Но на Челси не му харесва.

Клубът счита случилото се за отвратително. Челси се притеснява и е дълбоко разстроен, след като още не е изцелил раните от расисткия случай с Джон Тери.

Клубът имат десетки чернокожи служители - от футболистите в първия отбор и юношеските формации до стюардите, които наема за домакинските си срещи. Челси е един от клубове, които обгрижват най-много работниците си.

"Сините" искат да бъдат възприемани като модерни и прогресивни.

И след случая в Париж, заслужено освен нападките, Челси срещна съчувствие и разбиране. Никой клуб не е в състояние и няма властта да контролира привържениците си във вагоните на метрото, площадите или булевардите на голяма европейска столица.

Лорд Оусли, председател на "Kick It Out" отбеляза усилията на Челси в борбата с расизма в изявление в сряда. И изглежда така, че клубът нямаше какво повече на направи.

Но все пак не може ли футболът да постигне още нещо?

Не само за расизма, който е и обществен проблем, а и за омразата, която продължава да се лее около великата игра.

Замисляли ли сте се каква е причината кретените в парижкото метро да се държат по този начин?

Това се случи не само заради принципа на стадото, макар че винаги "помага", но и поради факта, че те отиваха на футболен мач. А на футболен мач почти всичко е позволено.

На стадиона не можеш да крещиш расистки обиди, защото ще бъдеш арестуван, но пък можеш да се подиграваш със смъртта на близки на тези от противниковия лагер, с трагедии около съперниците, с техните семейства и т.н.

Нали виждате и чувате какво се случва всеки път, когато противников футболист наближи тъчлинията?

На "Парк де Пренс" във вторник вечерта привържениците на Челси бяха задържани доста след последния съдийски сигнал.

Това е честа практика, въпреки че е доста изморително за гостуващите фенове. Първоначално пееха, че искат да се прибират у дома, след което се премина на обидни скандирания.

Не бе подминат почти никой от лютите съперници. Такава е футболната култура - скандираш за отбора си толкова, колкото и против тези, които ненавиждаш.

Случаят в парижкото метро е само потвърждение на антисоциалното поведение, което витае около футбола.

Самонадеяното държание на стадиона е отзвук от атаката над тъмнокожия мъж, който вероятно просто искаше да се прибере у дома.

На расистите може и да не им се размине, защото полицията се зае да разследва сериозно, но помним стотици, ако не хиляди, случаи, които остават без последствия.

Феновете на Уест Хям често скандират антисемитски рефрени при гостуванията си на Тотнъм, а особено зловеща бе песента за Хитлер от миналия сезон, макар и без да споменават името му.

"Той идва за вас, той идва за теб", крещяха те в един глас. "Няма да му кажем името, но той идва за вас."

Така че футболът може да направи нещо повече, за да надделее над омразата.

Спомнете си как Жозе Моуриньо поиска феновете на Челси да покажат по-голямо уважение към Стивън Джерард. Португалецът показа какво влияние има и на какво е способен.

Естествено, че не всички ще го послушат, но техният брой ще расте, когато подобни призиви се появяват регулярно.

Шокът от случая в парижкото метро е още по-голям, тъй като битуваше убеждението, че расизмът до голяма степен е изгонен от английския футбол.

Но не е. Просто бе заместен с алтернативни начини за обругаване и вербално насилие. "Това е доста перверзно", отбеляза Ричард Скъдамор, изпълнителен директор на ФА.

"Създадохме безопасна и приветлива среда, в която недобронамерени хора могат да се държат лошо. Заобиколени от тълпата, те дават простор на гнева си срещу съперниците, знаейки, че има солиден кордон стюарди, който няма да допусне сбиване. Правят такива неща, които не биха си позволили на улицата", каза Скъдамор.

На улицата промяната е от десетилетия, още от времето на Тачър, но бандата от Париж знаеше, че скоро ще е на стадиона, където неразумното поведение е норма, и започна по-рано.

На стадиона не могат да се държат откровено расистки, но пък могат да дадат простор на агресията си и антисоциалните си нагласи.

Трябва да се отървем от схващането, че тази агресия е част от пейзажа и да се замислим докъде води и докъде може да стигне.

И не става въпрос само Челси, а за почти всеки друг футболен клуб с достатъчен брой почитатели.

"Ако хората не са част от играта, футболът няма да е това, което е", каза още Скъдамор.

Но "участието" на феновете не трябва да е като това в парижкото метро. Актът на насилие бе отвратителен и срамен.

Не трябва да се позволява подобни сцени да се повтарят и разпространяват, защото ще стават все по-влиятелни и все по-опасни.

Трябва да се слезе от расисткия влак - сега и веднага. Защото знаем коя е последната му спирка, а нормалните хора не искат да стигат до нея. Париж беше предупреждение и футболът трябва да се замисли как да реагира.